— Вече нищо не може да ме изненада, шефке. А теб? — рече Бъртън и погледна към Колин.
Ръсел пренебрегна репликата му.
— Ако не преведем веднага парите, той може да се раздрънка. Какво ще правим тогава?
Спокойствието на Ръсел не бе преструвка. Тя беше решила, че е крайно време да престане да плаче и повръща. Обидата й стигаше за до края на дните й. Вече беше претръпнала. Чувството бе всъщност доста приятно.
— Колко иска?
— Пет милиона — рече тя простичко.
Бил се ококори от смайване.
— Нима разполагаш с подобна сума? Откъде я намери?
— Това не те засяга.
— Президентът знае ли? — попита наивно Бъртън, макар че отговорът му бе повече от ясен.
— Това също не те засяга.
Бъртън реши да не прекалява: Какво го интересуваше наистина!
— Окей. Що се отнася до въпроса ти, нека ти кажа, че ние също не си клатим краката. Ако бях на твое място, щях да потърся начин да си върна парите. Пет милиона долара няма да са от полза на един покойник.
— Не можеш да убиеш човек, когото още не си намерил — отвърна злобно Ръсел.
— Така е, шефке. Така е — облегна се назад Бъртън и се сети за разговора си със Сет Франк.
Кейт отвори вратата. Беше се облякла, защото й се струваше, че ако остане по нощница, ще изглежда твърде уязвима, което от своя страна ще проточи разговора. Последното нещо, което би направила, е да покаже колко уязвима е всъщност.
— Не съм сигурна, че знам какво искате от мен.
— Само малко информация, мис Уитни. Известно ми е, че работите като прокурор. Наистина нямам желание да ви създавам неприятности, но баща ви е заподозрян номер едно в углавно престъпление — рече Франк съвсем открито.
Седнаха в малката всекидневна. Следователят извади бележника си. Кейт стоеше на ръба на дивана. Опитваше се да запази спокойствие, макар че ръката й сама се плъзгаше към тънката верижка на шията й. Въртеше я между пръстите си и я усукваше.
— Доколкото разбирам, вие не разполагате с кой знае какви улики по случая. Ако бях прокурор по делото, не бих имала основание да издам заповед за арестуване, камо ли да изготвя обвинение.
— Може би, може би — отвърна Франк, приковал поглед в играта й с верижката.
Той не бе дошъл, за да търси информация. Не би се изненадал, ако се окажеше, че знае повече за Лутър Уитни от собствената му дъщеря. Задачата на посещението му бе да подтикне Кейт към клопката. Той виждаше разговора им като залагане на капан за бащата. Беше убеден, че Кейт не се интересува от него, което облекчаваше съвестта му.
— Ще спомена някои интересни съвпадения — продължи той. — Намерихме отпечатъците на баща ви по микробуса, който е бил в имението на Съливан няколко дни преди убийството. Ние знаем, че Лутър Уитни е бил както в имението, тъй и в самата спалня, където малко по-късно е извършено престъплението. Разполагаме с двама свидетели, които ще го потвърдят. Трябва да се добави и фактът, че Уитни се е представил под фалшиво име и е попълнил фалшив адрес и номер за социална осигуровка при постъпване на работа в компанията за парно чистене. Отгоре на всичкото баща ви се е постарал да изчезне безследно.
— Лутър Уитни е осъждан. Може би е използвал фалшиви данни, за да е сигурен, че ще го вземат на работа — рече Кейт. — Казвате, че е изчезнал. Никога ли не ви е хрумвало, че бившите затворници също ходят на почивка? — Мисълта, че защитава баща си въпреки прокурорския си инстинкт бе доста изненадваща за Кейт. Прониза я болка в главата. Потърка слепоочията си.
— Другото ни интересно откритие е дружбата на баща ви с Уонда Брум, личната прислужница и довереница на Кристин Съливан. Оказа се, че двамата са излежавали заедно присъдите си във филаделфийския затвор. Имаме информация, че оттогава са били в постоянен контакт. Сигурен съм, че Уонда Брум е знаела за тайния сейф в спалнята на Съливан.
— Е, и?
— Именно затова реших да поговоря с Уонда Брум. Беше очевидно, че тя знае повече, отколкото е готова да разкрие.
— Ами защо не поговорите пак с нея, вместо да си губите времето тук? Не е изключено и тя да е извършила престъплението.
— Била е извън страната по това време. Около стотина свидетели биха го потвърдили. — Франк замълча и прочисти гърло. — Освен това разговорът с нея е вече невъзможен, защото тя се е самоубила. Оставила е само една предсмъртна бележка, в която пише, че съжалява.
Кейт се изправи и зарея поглед през прозореца. Имаше чувството, че я стягат леденостудени обръчи.
Франк почака малко. Чудеше се как ли се чувства тя, след като е изсипал пред нея всички доказателства за вината на човека, който я е създал и изоставил. Дали все още обича баща си? Следователят се надяваше да не е така. Би му било по-лесно. От друга страна, той самият бе баща на три деца. Струваше му се, че близостта между родителя и детето остава за цял живот независимо от обстоятелствата.