Ръсел крачеше из стаята. Спря се, за да отговори на въпроса му.
— Едва ли ще се решат на арест, ако не са сигурни.
— Понякога стават грешки, Глория.
— Никой не го оспорва. И ние не сме застраховани.
Президентът затвори папката с документация, над която работеше, стана и се вторачи през прозореца.
— Значи крадецът ще бъде арестуван съвсем скоро? — обърна се той към Ръсел.
— Може би.
— Какво искаш да кажеш?
— И най-добрите планове невинаги преработват.
— Бъртън знае ли?
— Всъщност може да се каже, че именно той подготви всичко.
Президентът се доближи до Ръсел и сложи ръка на рамото й.
— Какви ги приказваш?
Ръсел преразказа на шефа си случилото се през последните няколко дни.
Президентът потърка буза.
— Какво се готви да направи този Бъртън?
— Ами попитай го сам. Настоява да уведомиш Съливан.
— Съливан ли? Че за какъв дявол… — Президентът не довърши мисълта си. Нареди да повикат Бъртън, но му съобщиха, че Бил внезапно се е почувствал зле и са го откарали в болницата.
— Да не би Бъртън да се готви да стори точно това, което си мисля? — Президентът прикова погледа си в Глория Ръсел.
— Не знам какво си мислиш.
— Не ставай глупачка, Глория. Много добре знаеш какво имам предвид.
— Ако говориш за намеренията на Бъртън да не позволи да се стигне до арест, сигурно си на прав път.
Президентът си поигра с тежкия нож за отваряне на писма върху писалището. Седна зад бюрото и пак се зазяпа през прозореца. Ръсел потрепера при вида на ножа. Тя беше изхвърлила своя през прозореца.
— Алън? Какво искаш да направя? — рече тя. Един президент трябва да се слуша дори и когато ти иде да го удушиш.
Ричмънд най-сетне завъртя стола си към нея. Изгледа я студено и заповеднически.
— Нищо. Нищо не искам да правиш. По-добре да се свържа със Съливан. Кажи ми пак къде и кога ще го заловят.
Ръсел повтори информацията. Ама че загрижен приятел на Съливан беше този президент!
Ричмънд се приготви да набере номера на милиардера. Ръсел се пресегна да го спре.
— Алън, Кристин Съливан е била почти удушена. Открити са и наранявания по челюстите й.
— Тъй ли? — отвърна незаинтересовано Ричмънд.
— Какво точно се е случило между вас в спалнята?
— Ами доколкото си спомням, на нея й се палуваше малко повече, отколкото на мен. Що се отнася до душенето… — Президентът млъкна и постави обратно слушалката. — Виж какво, Кристи си падаше по перверзните. Душенето много я възбуждаше. Нали знаеш, че някои хора достигат до оргазъм, когато не могат да си поемат дъх.
— Чувала съм, но не очаквах такива забавления да са по вкуса ти — рече рязко Ръсел.
— Не забравяй, че си моя подчинена, Глория. Не съм длъжен да отговарям за действията си нито пред теб, нито пред когото и да било.
— Разбира се — отстъпи бързо тя. — Извинете, господин президент.
Ричмънд се успокои. Изправи се и махна примирено с ръце.
— Направих го заради Кристи. Жените имат странно въздействие върху нас, мъжете. Какво да се прави!
— Защо се е опитала да те убие?
— Нали ти казах вече? Много й се палуваше. Беше пияна и загуби контрол. Тъжно е, но и такива неща се случват.
Глория плъзна погледа си край него. Срещата с Кристин Съливан не бе обикновена „случка“. Подробностите бяха обмислени с прецизност, подобаваща на изборна кампания. Образите от фаталната нощ отново нахлуха в съзнанието й. Глория тръсна глава, за да ги прогони.
Президентът застана зад гърба й. Сграбчи я за раменете и я извърна към себе си.
— Беше едно ужасно преживяване и за двама ни, Глория. Не исках Кристи да умре. И през ум не ми е минавало подобно нещо. Единственото ми желание бе да прекарам кротка, романтична вечер в компанията на красива жена. В края на краищата аз не съм чудовище — усмихна се подкупващо той.
— Знам, Алън, но всичките тези авантюри все щяха да докарат някоя беля.
— И преди съм ти казвал, че в това отношение не правя изключение от предшествениците си — сви рамене той и я хвана за брадичката. — Ти познаваш добре естеството на работата ми, Глория. Да си президент е уникално занимание.
— Съзнавам, че напрежението е наистина огромно, Алън.
— Така е. Подобен пост изисква нечовешки способности. Понякога нямаш друг избор — просто ти се иска да се отпуснеш поне за минутка. Много е важно да се справиш с напрежението. От това зависи доколко полезен ще бъдеш на избирателите си, поверили бъдещето си в твои ръце — заключи Алън и се върна на бюрото си. — Преживяванията в компанията на приятни жени са един доста безболезнен начин за борба със стреса.