След превеждането на парите в Дистрикт Банк сумата беше автоматично преразпределена (според предварителните инструкции) на пет части от по един милион долара, преведени на пет различни банки, след което петте лъча отново се събираха в един по доста заобиколен път.
Ръсел скоро щеше да разбере какво се е случило. Откритието й нямаше да я зарадва, а последното послание на Лутър щеше да я съсипе.
Кафене „Алонзо“ беше отворило врати преди една година. Разполагаше с обичайните маси за сервиране на открито и цветни чадъри. Произвежданите на място кифлички и сладкиши привличаха доста посетители за закуска и обяд. Кафето беше силно и се предлагаше в най-различни варианти. Следобед заведението обикновено опустяваше. Сега чадърите бяха прибрани, тъй като сезонът бе твърде хладен за седене на открито. В четири без пет масите навън имаха един-единствен посетител.
Кафенето беше разположено на партерния етаж от модерна сграда с офиси на фирми. Първите два етажа се опасваха от временно издигнато скеле, на което се бяха покатерили трима работници, за да сменят стъклото на един прозорец. Цялата сграда бе от стъклени плоскости, които отразяваха района наоколо. Подменяното стъкло бе доста тежко и тримата здравеняци едва успяваха да го помръднат.
Кейт наметна палтото си и отпи от кафето. Въпреки следобедното слънце температурите спадаха по това време. Дълги сенки играеха по масата. Кейт примижа към слънцето, увиснало над няколко запустели, залепени една до друга къщи от отсрещната страна на площада. Скоро щяха да ги събарят. Кейт така и не забеляза, че прозорецът на една от тези къщи е отворен, а съседната е с избити стъкла. Вратата на третата къща зееше отворена.
Кейт погледна часовника си. Беше прекарала около двайсет минути на това място. Беше й трудно да издържи на бавния ход на времето. Кейт не се съмняваше, че целият район е пълен с полицаи, притаили дъх в очакване на баща й. За първи път се замисли дали ще ги оставят да си поговорят. Какво ли би казала на баща си? Здрасти, татко, сега ще те арестуват. Тя потърка чело. Лутър Уитни щеше да пристигне всеки момент. Нямаше време за промени. Кейт си каза отново, че постъпва правилно въпреки чувството на вина и пристъпа на емоции след разговора с Уитни. Стисна ядно ръце. Реши, че баща й заслужава да бъде предаден на полицията. Искаше срещата им да свърши колкото се може по-бързо.
Макарти не се зарадва на новината. Обичайната му тактика бе да наблюдава жертвата си в продължение на седмици и месеци, докато се запознае добре с привичките й. Това правеше убийството далеч по-лесно. Предварителните операции даваха на Макарти и достатъчно време, за да планира най-различни варианти на бягство. В случая със Съливан обаче не можеше да си позволи подобен лукс. Милиардерът беше изпратил категорично съобщение за действие с обещанието за още два милиона долара след изпълнение на задачата. Макарти не можеше да престъпи волята му, тъй като вече бе възнаграден солидно. Този факт обаче не намаляваше притесненията му. На всичкото отгоре площадът гъмжеше от ченгета.
Повтаряше си, че всичко ще мине добре. Беше проучил района веднага след обаждането на Съливан. Запустелите къщи срещу кафенето му се сториха най-сигурното убежище. Настани се в една от тях още на зазоряване. Щеше да се измъкне през задния вход, където беше паркирал колата си. Макарти изчисли, че му трябват петнайсет секунди, за да стреля и да изтича по стълбите към задния вход. Щеше да се е отдалечил на три-четири километра още преди полицаите да са разбрали какво точно е станало. Четирийсет и пет минути по-късно на частно летище северно от Вашингтон щеше да го чака самолет, с който да стигне до Ню Йорк. След по-малко от пет часа щеше вече да лети с „Конкорд“ за Лондон.
Макарти отново провери оръжието си. Духна една прашинка от цевта. Жалко, че не разполагаше със заглушител за пушката със свръхзвукови патрони. Трябваше да разчита на суматохата след изстрела, за да осъществи бягството си. Огледа площада. Наближаваше четири часът.
Въпреки професионалните си умения Макарти нямаше как да се досети, че ще има съперник по стрелба, който не падаше по-долу от него.
Навремето Тим Колин беше всепризнат като най-добрия стрелец на Флота. Сега той стоеше нащрек, взрян във визьора. После огледа микробуса, в който, се беше настанил. Имаше отлично поле за действие. Погледна отново във визьора. Кейт Уитни седеше на масата. Колин надникна през прозореца. Микробусът бе спрял в сянката на високите сгради от едната страна на площада. Никой не би забелязал какво става в колата. Колин знаеше много добре, че Сет Франк е разположил полицаите си вдясно от кафенето и във фоайето на сградата, където се помещаваше заведението. Няколко коли бяха паркирали в най-различни отсечки от площада. Дори и да побегнеше, Уитни нямаше да стигне много далеч. И бездруго едва ли щеше да има такава възможност.