След изстрела Колин щеше да разглоби пушката и да я скрие в микробуса. После щеше да се появи с обичайния си пистолет, за да се присъедини с безкрайно учуден вид към органите на реда. Никой не би заподозрял кола на Тайните служби.
Планът на Бъртън бе съвършен. Колин нямаше нищо против Лутър Уитни, но разбираше, че провалът би довел до много по-сериозни загуби от живота на един шейсетгодишен престъпник. Мисълта за убийството не изпълваше Тим с никакъв възторг, но светът поднася какви ли не изненади. Колин се беше клел във вярност на екипа, с който работи. Плащаха му, за да си изпълнява задълженията. Дали нарушаваше закона? Формално погледнато, той се готвеше да извърши убийство. На практика обаче щеше просто да направи необходимото. Предполагаше, че президентът е уведомен. Глория Ръсел бе посветена в плана, а инструкциите за изпълнението му бяха на самия Бил Бъртън — човек, когото Колин наистина уважаваше. От друга страна, Уитни, така или иначе, се бе промъкнал в имението незаконно, за което щеше да отнесе поне двайсетина години. Едва ли щеше да доживее свободата си. Пък и какъв живот може да те чака на осемдесет години… Колин беше един вид спасител. Щеше да спести на Уитни всички предстоящи страдания.
Той стрелна с поглед работниците върху скелето. Единият от тях грабна въжето, прикрепено към стъкления панел, и започна бавно да го дърпа нагоре.
Кейт вдигна поглед от дланите си и го видя да приближава.
Лутър Уитни пристъпваше достолепно по тротоара. Широкополата шапка и шалът закриваха лицето му, но походката го издаваше. Като малка Кейт беше мечтала един ден да крачи по същия начин — да се плъзга по земята със същата увереност и грация. Приготви се да стане, за да го посрещне, но после реши, че е по-добре да изчака. Франк не я беше предупредил в кой момент ще се намеси полицията. Едва ли щеше да й се наложи да чака дълго.
Лутър спря пред кафенето и погледна към нея. Не беше заставал в такава близост до дъщеря си от около десет години. Не знаеше как да се държи по време на срещата им. Кейт усети неувереността му и се насили да се усмихне. Лутър веднага пристъпи до масата й и седна с гръб към улицата. Въпреки хладното време свали шапката си и извади слънчеви очила.
Макарти нагласи мерника си. Сребристата коса на Уитни застана на фокус. Макарти махна предпазителя и плъзна пръст към спусъка.
На по-малко от стотина метра от него Колин оглеждаше внимателно площада. Той нямаше нужда да бърза, защото за разлика от Макарти бе уведомен кога ще се намеси полицията.
Свитият пръст на Макарти се дръпна от спусъка. Беше забелязал работниците върху скелето още сутринта, но не им беше обърнал внимание. Това беше втората грешка в цялата му досегашна кариера.
Стъкленият панел внезапно се извъртя и отрази алените слънчеви лъчи право в лицето на Макарти. От острата болка в очите ръката му трепна. Прогърмя изстрел. Макарти изруга и захвърли пушката. Стигна до задната врата пет секунди по-бързо от предвиденото.
Куршумът се удари в дръжката на чадъра, рикошира и се заби в тротоара. Кейт и Лутър инстинктивно наведоха глави. Уитни прикри дъщеря си. След няколко секунди Сет Франк и дванайсетина униформени полицаи с извадени пистолети ги обградиха. Погледите им претърсваха всяко кътче на площада.
— Изолирайте района — изрева Франк на сержанта до себе си. Заповедта бе предадена по подвижната връзка. Полицаите се разпръснаха, а спрелите до този момент автомобили подкараха към кафенето.
Работниците се наслаждаваха на суматохата. Нямаха понятие каква важна роля са изиграли.
Лутър бе арестуван. Щракнаха белезници около ръцете му и го вкараха във фоайето на сградата. Развълнуваният Сет Франк го запозна с правата му на арестант. Лутър погледна към дъщеря си. Кейт нямаше сили да отвърне на погледа му, но си помисли, че баща й не заслужава толкова лошо отношение. Тогава той каза нещо толкова неочаквано, че Кейт се сви от болка:
— Добре ли си, дъще?
Тя кимна и се разплака. Не можа да удържи риданията си-. Свлече се на земята.
Бил Бъртън бе застанал до вратата. Идеше му да убие младия си колега. В този момент Колин му пошепна нещо, което видимо го успокои.
Бъртън премисли новата информация за частици от секундата. Стана му ясно, че Съливан е наел убиец. С други думи, милиардерът беше направил точно това, в което Бъртън се готвеше да го обвини по-късно.