— Сам, ти ще координираш с Киев продажбите на суровини. Тамошният ни човек е голям хитрец. Вечно играе по ръба, така че го дръж под око, но го остави да действа.
— Дадено — отвърна Сам (съдружник от десет години) и щракна ключалката на куфарчето си.
— Бен, изчетох доклада ти за създаването на лоби. Съгласен съм, че трябва да понатиснем Външно министерство. По-добре е да са на наша страна — каза Джак и разтвори следващата папка. — Разполагаме горе-долу с месец, за да подготвим цялата операция. Най-притеснителният факт си остава политическата ситуация в Украйна. Трябва да се възползваме от нея, преди Русия да си я присвои отново. Няма време. Сега бих искал да насоча вниманието ви към…
Секретарката на Джак влезе разтревожена.
— Извинявайте много за безпокойството!
— Какво има, Марта?
— Търсят ви по телефона.
— Казах на Лусинда да ми спести разговорите и да ме вика само в краен случай. Ще отговоря на всички обаждания утре сутринта.
— Струва ми се, че това е спешно.
— Кой ме търси? — завъртя креслото си Джак.
— Представи се като Кейт Уитни.
След пет минути Джак беше в колата си — нов-новеничък червен „Лексус 300“. Гласът на Кейт бе прозвучал почти истерично. Успя да разбере единствено, че са арестували Лутър Уитни във връзка с това, което не е искал да му съобщи.
Кейт отвори още при първото почукване и се свлече в ръцете му. Трябваха й няколко минути, за да се успокои.
— Ама че работа, Кейт. Къде се намира Лутър? В какво го обвиняват?
Лицето на Кейт беше така подпухнало от плача, сякаш са я били.
Когато най-сетне произнесе думата, Джак замръзна на място.
— Убийство? — Той се огледа, за да проумее казаното по-добре. — Та това е невъзможно! Кого е убил?
Кейт изпъна рамене и отметна един кичур назад. Погледна Джак право в очите. Този път думите й прозвучаха ясно, отчетливо и леденостудено.
— Кристин Съливан.
Джак постоя няколко мига и изведнъж скочи. Опита се да промълви нещо, но не успя. Хукна към прозореца. Отвори го и остави студения въздух да нахлуе в стаята. Едва се удържаше да не повърне. Краката не го държаха. Овладя се с усилие, затвори прозореца и седна до Кейт Уитни.
— Кажи ми какво се е случило.
Кейт попи сълзите си със смачкана хартиена кърпичка. Косата й висеше в безпорядък. Още не беше свалила палтото си. Обувките й лежаха захвърлени по средата на стаята. Отмахна един косъм от устата си, погледна Джак и заговори на пресекулки:
— Арестуваха го. Мислят, че се е прокраднал в имението на Съливан, когато се е очаквало собствениците да отсъстват. Но Кристин Съливан е била там. — Кейт спря и пое дълбоко дъх. — Мислят, че той я е застрелял. — Стисна натежалите си клепачи, поклати бавно глава и сгърчи лице от болка.
— Ама че лудост! Лутър никога не би убил човек.
— Вече не знам какво да мисля, Джак.
Джак се изправи, взе палтото, прокара замислено ръка по косата си и погледна към Кейт.
— Откъде разбра всичко това? Как са успели да го заловят?
Кейт трепна. Преглътна риданието и изтри лицето си с нова кърпичка. Беше се състарила с няколко години. Извърна се бавно към него със затворени очи. Дишаше на пресекулки, сякаш някой я е стиснал за гърлото.
Най-сетне отвори очи. Устните й се раздвижиха беззвучно. Продължи да ги движи, докато изтръгна звук. Произнесе думите бавно и отчетливо.
— Аз го вкарах в капана.
Лутър седеше в оранжев затворнически костюм насред същата стая, където бе протекъл разпитът на Уонда Брум. Сет Франк го наблюдаваше внимателно. Лутър отвърна на погледа му. Личеше си, че не е загубил ума и дума. Човек можеше да отгатне, че в главата му се върти някакъв план.
Влязоха още двама сътрудници. Единият постави касетофон в средата на масата и го включи на запис.
— Пушите ли? — предложи цигара Франк. Лутър прие. Двамата потънаха в тютюнев дим.
За целите на записа Франк изчете на Лутър още веднъж списъка от права. Не биваше да нарушава формалните изисквания за разпит.
— И тъй, вече сте уведомен за правата си.
Лутър направи някакъв неопределен жест с цигарата си.
Франк не бе очаквал да попадне на такъв човек. Досието на Лутър съдържаше углавни престъпления, като последните двайсет години бяха абсолютно чисти. Нито едно от предишните обвинения не бе свързано с актове на насилие. Това само по себе си не означаваше абсолютно нищо, но интуицията на Франк му подсказваше, че човекът срещу него не е убиец.