— Трябва да ми отговорите с „да“ или „не“.
— Да.
— Добре. Известно ви е, че сте арестуван във връзка с убийството на Кристин Съливан.
— Да.
— Сигурен ли сте, че се отказвате от правото си на защита? Можем да ви осигурим обществен защитник или да позволим явяването на собствения ви адвокат.
— Сигурен съм.
— Наясно ли сте с правото си да не говорите пред полицията? Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.
— Наясно съм.
Франк се беше убедил от личен опит, че ранните самопризнания понякога осуетяват работата на прокуратурата. Защитата използваше умело доброволните признания, като повдигаше съмнения в тяхната искреност. Имаше случаи, когато престъпникът те отвежда направо до жертвата си, а на следващия ден излиза усмихнат от ареста с адвоката под ръка. Така или иначе, Франк можеше да даде ход на обвинението. Признанията на Лутър и бездруго не бяха толкова важни.
— Бих искал да ви задам няколко въпроса — рече той с поглед, прикован в Лутър Уитни.
— Добре.
Франк издиктува датата за протокола и помоли Лутър да произнесе цялото си име. В този момент вратата се отвори и се подаде главата на униформения полицай отпред.
— Появи се един адвокат.
Франк погледна въпросително Лутър и спря касетофона.
— Какъв адвокат?
Джак нахлу в стаята, преди Лутър да успее да отговори.
— Казвам се Джак Греъм. Поемам защитата на обвиняемия. Махнете този касетофон. Искам да поговоря насаме с клиента си, господа.
— Джак! — рече рязко Лутър.
— Не се обаждай, Лутър. Моля ви, напуснете стаята — обърна се Джак към присъстващите.
Полицаите го послушаха. Франк също напусна. Джак сложи куфарчето си на масата, но остана прав.
— Би ли ми казал какво става, по дяволите?
— Стой настрана, Джак.
— Ти сам ме потърси. Накара ме да обещая, че ще ти помогна, ако имаш нужда от мен. Ето ме сега.
— Чудесно. Изпълни обещанието си. Вече можеш да си вървиш.
— Колко му е да си тръгна! Само искам да знам как ще се оправиш.
— Това си е моя работа.
— Кажи ми какво си наумил — приведе се напред Джак.
— Ще се призная за виновен — повиши тон Лутър. — Аз я убих.
— Ти си я убил?
Лутър извърна поглед.
— Убил си Кристин Съливан?
Лутър мълчеше. Джак го грабна за раменете.
— Наистина ли уби Кристин Съливан?
— Да.
Младият мъж задържа погледа си върху лицето на Лутър, след което грабна куфарчето си.
— Аз съм твоят адвокат. Не давам пет пари дали ме искаш, или не. Докато не разбера защо ме лъжеш, да не си казал и дума пред ченгетата. Направиш ли го, ще те изкарам психично болен.
— Джак, ценя помощта ти, но…
— Слушай, Лутър, Кейт ми каза какво е направила и защо го е направила. Нека и аз ти кажа нещо. Ако се предадеш така лесно, с това момиче е свършено. Чуваш ли ме?
Лутър нямаше време да отговори. Имаше чувството, че е натикан в някаква епруветка. Така и не чу излизането на Джак. Стоеше с невиждащ поглед. Рядко му се случваше да не знае какво трябва да направи.
Джак се приближи до мъжете, застанали в коридора.
— Кой е шефът?
— Лейтенант Сет Франк.
— Слушайте, лейтенанте, клиентът ми не се отказва от правото си на защита, така че не бива да го разпитвате в мое отсъствие. Ясно ли е?
Франк скръсти ръце на гърдите си.
— Добре.
— Кой ще бъде прокурорът?
— Джордж Горелик.
— Предполагам, че сте изготвили писменото обвинение.
— Миналата седмица бе даден ход на делото — приведе се напред Франк.
— Не се и съмнявам — отсече Джак и облече палтото си.
— Хич не си мислете, че можете да го освободите под гаранция.
— Май при вас ще е на по-сигурно място. Не го изпускайте от очи.
Джак подаде на Франк визитната си картичка и с решителна крачка тръгна към изхода. Усмивката на следователя беше замръзнала при последната реплика. Той погледна картичката и обърна глава към отдалечаващата се фигура на адвоката.
20
Кейт се беше изкъпала и преоблякла. Подсуши косата си с кърпа, среса я назад и я остави пусната. Носеше дебел тъмносин пуловер. Светлосините дънки висяха свободно на тесния й ханш. Беше обута с дебели вълнени чорапи. Джак не можеше да отдели поглед от тях. Кейт сновеше из стаята с грациозна походка. Бе се посъвзела от първоначалния шок, но още гледаше стреснато.
Джак държеше между дланите си чаша газирана вода, облегнат на креслото. Раменете му се бяха схванали. Кейт сякаш усети болката му и започна да го разтрива.
— Следователят не ми призна, че са изготвили обвинение — каза ядосано тя.
— Наистина ли мислиш, че полицаите не биха прибегнали до измама, когато са твърдо решени да заловят някого?