— Ясно ми е на какво почива увереността на Горелик. И все пак, това са все косвени доказателства.
— Да, Кейт, става въпрос за класически случай без нито едно веществено доказателство, но пък косвените са толкова много, че никой няма да повярва на защитата. Ще направя всичко, което е по силите ми, но не е лесно да сразя тая тежка артилерия. Ако Горелик се позове на предишните присъди на баща ти, с нас е свършено.
— Последната е отпреди двайсет години. Изпитателният й срок отдавна е изтекъл. Няма да се позове на тях — отсече Кейт с убеденост, която всъщност не чувстваше.
Телефонът иззвъня. Кейт се поколеба дали да се обади.
— Знае ли някой, че си при мен?
Джак поклати глава.
— Алр?
— Мис Уитни — прозвуча делови глас, — обажда се Робърт Гавин от „Вашингтон Поуст“. Бих желал да ви задам няколко въпроса във връзка с баща ви. Възможно ли е да си уредим среща?
— Какво искате?
— Нима не се досещате? Баща ви е сензацията на деня, а вие самата сте прокурор. И това ако не е хубав материал!
Кейт затвори. Джак я погледна въпросително.
— Кой беше?
— Някакъв репортер.
— Не си губят времето тия момчета.
Тя се тръшна на дивана. Джак приближи до нея и я хвана за ръката.
Внезапно Кейт се извърна рязко към него и го погледна уплашено.
— Джак, ти не можеш да се справиш с това дело.
— Не говори така. Аз съм практикуващ адвокат. Имам половин дузина обвинения в убийство зад гърба си. Доста съм печен.
— Знам, Джак. Знам, че си печен, но „Патън, Шоу и Лорд“ не се занимават със защита на престъпници.
— Какво от това? Нали трябва все отнякъде да се започне?
— Изслушай ме. Съливан е крупен клиент на фирмата. Ти самият си работил по негова сделка. Четох за нея в „Лигъл Таймс“.
— Няма сблъсък на интереси. Деловите ми отношения със Съливан не са ми дали достъп до информация, която ще бъде използвана по време на процеса. В крайна сметка обвиняемият не е Съливан, а Лутър.
— Няма да ти позволят да се явиш в съда.
— Тогава ще си подам оставката.
— Дума да не става. Сега всичко работи в твоя полза. Как ще си провалиш бъдещето! И то заради такова дело!
— Сигурна ли си? Аз пък съм убеден, че баща ти не е пребил една жена до смърт, преди да й пръсне мозъка с два куршума. Мога да приема, че е влязъл в имението с цел грабеж, но никога не бих повярвал, че е извършил убийството. На всичкото отгоре съм сигурен, че той знае кой е убиецът и именно това го е подплашило. Той е видял нещо през онази вечер, Кейт. Видял е някого.
Джак въздъхна и сведе поглед. После стана и облече палтото си. Дръпна закачливо Кейт за колана на дънките й.
— Откога не си се хранила като хората?
— Знам ли вече…
— Едно време изпълваше тия дънки така, че да възрадваш мъжкото око.
Този път успя да я разсмее.
— Много ти благодаря!
— Не е късно да се погрижим за това.
Кейт огледа безрадостния си апартамент.
— Какво имаш предвид?
— Ребърца, зелева салата и нещо по-силничко от кока-кола. Какво ще кажеш?
— Веднага си слагам палтото — отвърна тя без колебание.
Слязоха на паркинга. Джак отключи новата си кола. Забеляза, че Кейт оглежда луксозния автомобил.
— Реших да се вслушам в съвета ти и да похарча малко от изкараните с пот на чело пари — подметна той и се разположи на седалката. В този миг един непознат подаде глава на прозореца откъм Кейт.
Носеше смачкана шапка. Кафявото му палто бе закопчано догоре. Имаше сребриста брада и тънки мустачки. Държеше миниатюрен касетофон, а на ревера му бе закачена журналистическа карта.
— Боб Гавин. Май връзката прекъсна преди малко, мис Уитни. Вие сте Джак Греъм, нали? Адвокатът на Лутър Уитни. Веднага ви познах.
— Поздравления, мистър Гавин. Очевидно имате страхотно зрение, а усмивката ви е просто неустоима. Чао.
Гавин не се отдели от автомобила.
— Задръжте една минутка. Обществото има право да бъде информирано.
Джак понечи да каже нещо, но Кейт му направи знак да мълчи.
— То се информира най-добре от съдебните процеси, мистър Гавин — рече тя. — Запазете си място на първия ред. Чао.