Кърксен се извърна към вратата. Едва ли очакваше отговор, но Джак се изправи войнствено.
— Слушай, Дан, поел съм делото и точка. Не ми пука за процедурите на фирмата. И затвори вратата след себе си, ако обичаш.
Кърксен прикова святкащи кафяви очи в него.
— Внимавай, Джак. Говориш с административния директор.
— Известно ми е, Дан. И пак те моля, направи си труда да затвориш тая проклета врата.
Кърксен се извъртя на пети и тръшна вратата след себе си.
Джак се наведе над бюрото си. Най-сетне туптенето в главата му поутихна. Приключваше с документите по делото. Искаше да ги заведе, преди да са му попречили. Разпечата ги на принтера, подписа ги и лично ги връчи на куриера. След това се облегна назад. Наближаваше девет часът. Време беше да тръгва — в десет му предстоеше среща с Лутър. Главата му гъмжеше от въпроси към него. Сети се отново за предишната им среща в хладния здрач на парка. Още не можеше да забрави уплахата в погледа на Лутър. Надяваше се, че старецът ще се разприказва.
Наметна палтото си и хукна към паркинга.
Според законите на щата Вирджиния и наказателния му кодекс обвинението бе длъжно да предостави на защитата всички оневиняващи доказателства. В противен случай прокурорът преспокойно можеше да се прости с кариерата си, присъдата се отхвърляше и делото заминаваше в Апелативния съд.
Именно тези правила създаваха огромни главоболия на Сет Франк.
Той седеше в кабинета си, потънал в размисли за затворника, изолиран сам в килия малко по-надолу по коридора. Спокойствието и безвредния му вид не го смущаваха. Някои от най-коравосърдечните убийци, на които беше попадал, изглеждаха като херувими. Горелик подготвяше обвинението си методично и прецизно — бе събрал един куп нишки, от които щеше да уплете примката пред съдебните заседатели, а те щяха да я стегнат здраво около врата на Лутър Уитни. Франк не се притесняваше особено и от този факт.
Тормозеше го нещо друго — онези дребни детайли, които не си пасваха. Раните. Двете оръжия. Изстъргването на куршума от стената. Безупречното заличаване на следите от местопрестъплението. Пътуването на Лутър Уитни до Барбадос и завръщането му. Той несъмнено бе професионалист. Франк бе посветил последните четири дни на всевъзможни данни за него. Лутър бе извършил съвършеното престъпление. Само чистата случайност помогна за разкриването му. И все пак — награбва плячка за милиони, а оставя такава явна диря за ченгетата, избягва зад граница, а после се прибира, копелето му с копеле. Професионалистите не постъпват така. Франк би проумял завръщането му, ако Лутър бе в добри отношения с дъщеря си, но проверката в авиолиниите показа, че заподозреният се е върнал в Щатите далеч преди залагането на капана с Кейт.
Най-голямото съмнение бе свързано с мотивите на Лутър да изследва вагината на Кристин Съливан. А отгоре на всичко някой се бе опитал да го убие. За първи път в своята кариера Франк си задаваше повече въпроси след ареста на заподозрения, отколкото преди това.
Извади цигара. Периодът на дъвките бе свършил. Догодина пак щеше да се помъчи да откаже тютюна. Вдигна поглед и видя срещу себе си Бил Бъртън.
— Нищо не мога да докажа, Сет. Просто се опитвах да те запозная с хипотезата си.
— Сигурен ли си, че президентът е предупредил Съливан?
Бъртън кимна и започна да мести по бюрото празна чаша за кафе.
— Идвам от среща с Ричмънд. Може би трябваше да го предупредя да си трае. Съжалявам, Сет.
— Че той е самият президент, Бил. Как ще му казваш какво да прави!
Бил сви рамене.
— Е, какво мислиш?
— Звучи доста смислено. Ще го имам предвид. Ако е замесен Съливан, ще го накарам да си плати за това. Хич не ме интересуват причините му. Този изстрел можеше да убие невинен човек.
— Едва ли ще попаднеш на следа. Познавам добре стила на Съливан. Предполагам, че наемният убиец е вече по островите на Тихия океан с променена физиономия и стотина свидетели подръка, които да потвърдят, че той никога не е припарвал до Щатите.
Франк си записа нещо в бележника.
— Уитни разприказва ли се?
— Не. Адвокатът му е запушил устата.
— Кой е адвокатът? — попита небрежно Бъртън.
— Джак Греъм. Някога е бил обществен защитник. Сега е голяма клечка в известна правна фирма. В момента разговаря с Уитни.
— Какво представлява тоя Греъм?
Франк пречупи една сламка във формата на триъгълник.
— Знае си занаята.
— Кога ще се чете обвинението? — изправи се Бъртън.
— Утре в десет.
— Ти ли ще водиш Уитни в съда?
— Аха. Искаш ли да ни придружиш?
— Не ми се занимава с тая история.