— Нима?
— Страх ме е, че мога да послужа като ухо на Съливан.
— Да не смяташ, че пак ще се опитат да го убият?
— Нямам представа. На твое място бих засилил мерките за сигурност.
Франк го погледна въпросително.
— Погрижи се добре за нашия човек, Сет. Предстои му среща с газовата камера в Грийнсвил — отсече Бъртън и излезе.
Франк поседя няколко минути неподвижен. Бъртън не говореше безсмислици. Не бе изключено да последва втори опит за убийство. Следователят набра някакъв номер, поговори с човека от отсрещната страна и затвори. Реши, че е направил всичко необходимо за безопасността на Лутър Уитни. Този път беше уверен, че няма да има изтичане на информация.
Джак остави Лутър в стаята за разпити и тръгна към машината за кафе. Пред него вървеше едър мъж с хубав костюм и елегантна походка. Той неочаквано се обърна и двамата се сблъскаха неволно.
— Извинете.
Джак потърка рамото си, където го бе ръгнал пистолетът на непознатия.
— Няма нищо.
— Вие трябва да сте Джак Греъм.
— Зависи кой се интересува. — Джак веднага прецени, че въоръженият мъж до него не е репортер. Приличаше му повече на ченге. Забеляза как държи ръцете си, готови за действие във всеки момент. Проницателният му поглед запечатваше и най-малките подробности.
— Бил Бъртън, агент от Тайните служби. — Ръкуваха се. — Аз съм един вид ухото на президента в това разследване.
Джак прикова поглед в непознатия.
— А, да, видях ви на пресконференцията му. Предполагам, че шефът ви цъфти от щастие тази сутрин.
— Щеше, ако светът бе малко по-приятно устроен. Колкото до вашия човек, само съдът може да постанови вината му.
— Прав сте. Май искате да ви изберем за съдебен заседател, а?
— Няма такава опасност — ухили се Бъртън. — Беше ми приятно.
Джак сложи двете чаши кафе на масата и погледна стареца. После седна насреща му и се втренчи в празния си адвокатски бележник.
— Слушай, Лутър, ако не проговориш, ще трябва да съчиня сам цялата история.
Лутър отпи от силното кафе и зарея поглед към самотния оголял дъб пред прозореца. Валеше гъст, пухкав сняг. Температурата рязко падаше, а улиците започваха да се задръстват.
— Няма какво да ти кажа, Джак. Споразумей се за по-милостива присъда. Аз ще призная вината си и това е.
— Май не разбираш какво ти говоря. Знаеш ли какво ти готвят? Искат да те завържат за един стол, да ти забучат спринцовката в ръката и да инжектират в тялото ти отрова, все едно, че си най-обикновен опитен плъх. Възможно е и да се лъжа. Напоследък осъдените на смърт в тоя щат могат да избират метода на умъртвяването си. Сигурно разполагаш с избора да седнеш на електрическия стол. Чуваш ли какво ти казвам?
— Да — рече Лутър и за първи път не отклони погледа си.
— Какво се е случило в имението? Ти сигурно си се промъкнал до тайника, но нито за момент няма да повярвам, че си извършил убийството. Познавам те твърде добре, Лутър.
— Наистина ли, Джак? — усмихна се старецът. — Тогава сигурно можеш да ми обясниш кой съм.
Джак захвърли бележника си в куфарчето и щракна заключалките.
— Няма да призная вината ти. Надявам се, че ще дойдеш на себе си, преди да пробваме тактиката с вината. — Замълча и после бързо добави: — Искрено се надявам на това, драги.
Насочи се към вратата. Лутър сложи ръка на рамото му. Джак се извърна и видя, че лицето на стареца се е сгърчило в жална гримаса.
— Джак — рече Уитни и се покашля. — Ако можех, щях да ти разкажа, но от това нито ти, нито Кейт ще станете по-щастливи. Извинявай.
— Кейт ли? Защо я намесваш?
— Довиждане, Джак. — Лутър се извърна към прозореца.
Джак погледна приятеля си, тръсна глава и почука на пазача.
От едри парцали снегът обърна на ледени късчета, които затрополиха по широките прозорци като камъчета. Кърксен нехаеше за времето. Той бе приковал погледа си в Лорд. Папийонката му бе килната на една страна. Забеляза това в отражението си на прозореца и нервно я намести. Беше почервенял от гняв и възмущение. Малкият негодник щеше да си получи заслуженото. Никой не си беше позволявал да му говори така.
Санди Лорд се взираше в тъмния силует на скупчените здания. В дясната му ръка димеше цигара. Огромното му шкембе под разтвореното сако опираше в прозореца. Червените тиранти върху колосаната бяла риза с монограм бяха опънати до скъсване. Забеляза, че някакъв човек се втурна през улицата в отчаян опит да догони едно такси.
— Джак руши добрите отношения, които фирмата, чрез теб най-вече, е създала с Уолтър Съливан. Представям си какво си е помислил Уолтър тази сутрин. Собственият му адвокат да защитава онзи убиец! Боже господи!