Завръщането на Лутър бе извършено по същия заобиколен маршрут: с прекачване в Маями и Далас — Форт Уърт.
Лутър скочи в едно такси и се загледа в натовареното движение по булевард Джордж Вашингтон, в уморените лица на хората, напускащи града след работния ден. Небето пак вещаеше дъжд, а вятърът брулеше дърветата по булеварда, лениво следващ извивките на реката. От време на време се разнасяше грохотът на поредния самолет, който завива наляво и се стрелва в облаците.
На Лутър му предстоеше още една битка. Не можеше да заличи от съзнанието си образа на разгневения Алън Ричмънд, призоваващ пламенно към борба срещу насилието и придружаван от самодоволната шефка на канцеларията. Умореният старец, наскоро побягнал в чужбина, бе събрал нови сили. Вече не се страхуваше. Чувството за вина, задето бе позволил младата жена да бъде убита пред очите му, бе заменено от всепоглъщаща омраза и ярост. Бе готов да мобилизира цялата си енергия и здрав разум дори и само за да се превърне в ангела отмъстител на Кристин Съливан.
Лутър се отпусна на седалката, загриза бисквита, останала от полетите, и се запита дали Глория Ръсел ще лапне въдицата.
Сет Франк надзърна през прозореца на колата. Разговорите с прислугата на Съливан бяха разкрили две важни подробности — едната, свързана с фирмата, пред която бе паркирал сега; другата подробност можеше да почака. Фирмата се помещаваше в дълго здание от бетон, разположено в оживената търговска част на Спрингфийлд. Казваше се „Парно чистене «Метро»“ и ако можеше да се вярва на табелата, беше основана през 1949 г. Дългогодишният бизнес не означаваше нищо за Франк, тъй като много законни фирми се бяха превърнали в перачници на организираната престъпност и мафията от американски или китайски тип. Една фирма, която се грижи за почистването на килимите в богаташките къщи, има пряк достъп до алармените системи, парите, бижутата и навиците на клиентите си и техните домакинства. Франк не знаеше още дали си има работа с индивидуален престъпник или с цяла организация. Струваше му се, че е попаднал на задънена улица, но искаше да провери всяка възможност. Наблизо го чакаха две патрулни коли. За всеки случай! Франк слезе от автомобила си.
— Трябва да са били Роджърс, Будижински и Джероум Петис. Точно така, трийсети август, девет часът сутринта. Три етажа. Тая къща беше толкова голяма, че тримата я чистиха цял ден — говореше Джордж Патърсън, приведен над дневника с поръчките, докато Франк разглеждаше занемарения офис.
— Мога ли да се срещна с тях?
— Само с Петис. Другите двама напуснаха.
— Завинаги ли?
Патърсън кимна утвърдително.
— Откога работеха при вас?
Патърсън отново прегледа записките си и рече:
— Джероум работи при мен от пет години. Той е един от най-кадърните ми хора. Роджърс изкара само два месеца. Мисля, че се премести да живее някъде другаде. Будижински поработи около четири седмици.
— Доста кратки назначения.
— Ами такъв ни е занаятът. Харчиш хилядарки, докато ги обучиш, а те най-безгрижно си заминават. В тази професия няма място за израстване. Нали ме разбирате? Работата е тежка и неприятна, а парите няма да ти купят къща на Ривиерата.
— Имате ли адресите им? — извади бележника си Франк.
— Нали ви казах, че Роджърс се премести. Петис е на работа. Ако искате, поговорете с него. След около половин час трябва да тръгва за една къща в Маклийн. Сега товари колата.
— Кой решава къде кого да прати?
— Аз.
— Винаги ли?
— Ами моите момчета са специалисти в различни области — отвърна след кратко колебание Патърсън.
— Кой е спецът по скъпите квартали?
— Джероум. Казах ви, че той е най-добрият ни работник.
— Защо прикрепихте към него точно онези двамата?
— Че знам ли! Често разместваме екипите. Понякога зависи кой първи ще дойде на работа.
— Спомняте ли си дали някой от тримата е проявил подчертан интерес към имението на Съливан?
Патърсън поклати глава.
— Имате ли адреса на Будижински?
Собственикът на фирмата отвори един смачкан тефтер, записа нещо и подаде бележката на Франк.
— Намира се в Арлингтън, но не знам дали още живее там.
— Трябват ми служебните им досиета. Номер на социалната осигуровка, рождена дата, кога къде са работили и тъй нататък.
— Сали ще ви ги предостави. Тя е на рецепцията.
— Благодаря. Разполагате ли с техни снимки?
Патърсън го погледна така, сякаш разговаряше с луд.
— Шегувате ли се, да не сме ФБР!