Съливан бе поразен. Отначало понечи да си тръгне, но размисли. Споменатите суми бяха огромни дори за него. От друга страна, имаше си пари, предостатъчно. Но възможността да премахне част от ядрената заплаха, за да избави света от страдание…
— И чия е тази идея? — погледна той към Лорд. Лорд посочи Джак.
Съливан се облегна назад в креслото си и измери с поглед младия адвокат. После се изправи толкова пъргаво, че изненада Джак. Приближи се до него и здраво стисна ръката му.
— Разбрах, че ви предстои пътуване, млади човече. Имате ли нещо против да ви придружа?
Лицето на Лорд грейна от бащинска гордост. Джак не успя да прикрие усмивката си. Беше започнал да забравя колко огромно е удоволствието да уцелиш десетката.
След като Съливан излезе, двамата с Лорд седнаха на масата.
— Май не ти беше лесно, а? — рече Санди най-сетне. — Как се чувстваш сега?
Джак се засмя от сърце.
— Цялото ми тяло е изтръпнало. Все едно, че съм преспал с най-хубавото момиче в курса.
— Я по-добре се прибери, за да си починеш — изкикоти се Лорд и стана. — Съливан сигурно дава нареждания на пилота си по телефона в колата. Поне успяхме да му отвлечем вниманието от оная курва.
Джак не чу последните думи, защото вече беше излязъл от стаята. За първи път от доста време насам се чувстваше добре. Никакви притеснения, само възможности. Неограничени възможности.
Същата вечер стоя до късно, за да разкаже на Дженифър Болдуин за срещата с Уолтър Съливан. Тя бе очарована. Пиха изстудено шампанско, хапнаха от специално доставеното в дома й плато стриди и се отдадоха на най-страхотния секс, откакто се познаваха: Джак за първи път не се разсея от високите тавани и фреските. Всъщност те вече бяха започнали да му харесват.
13
В Белия дом годишно се получават милиони неофициални писма. Всяко от тях се преглежда и завежда от специални чиновници под надзора на Тайните служби.
Двата плика бяха адресирани до Глория Ръсел, което само по себе си беше необичайно, тъй като този вид писма се изпращаха най-вече до „Г-н президента“, „до Първата дама“ или „до Първото куче“ — един златист ловджийски пес на име Барни.
И двата плика (бели, най-обикновени и евтини) бяха надписани с печатни букви. Ръсел ги получи по обяд в ден, когато работата й спореше. В единия плик намери само едно листче, а в другия снимка, в която се взира дълго. Върху листчето, също с печатни букви, пишеше:
Въпрос: Какво представляват закононарушенията и тежките престъпления?
Отговор: Едва ли ти се ще да узнаеш. Разполагам с ценен предмет. Ще последват и други писма, шефке.
Макар и да бе очаквала с нетърпение този момент, Глория усети, че й прилошава. Сърцето й щеше да изскочи, устата й пресъхна и се наложи да изгълта няколко чаши вода, за да успокои треперенето на ръцете си. Пак се вгледа в снимката. Нож за писма. Събитията от фаталната нощ отново нахлуха в съзнанието й. Хвана се за облегалката на стола. Най-сетне й попремина.
— Поне е готов на сделка — рече Колин, постави снимката и бележката на масата и седна на стола си. Забеляза, че Глория е съвсем пребледняла. За първи път си зададе въпроса дали тя ще издържи на всичко това.
— Ами ако е било нещо нагласено?
— Едва ли — поклати глава той.
Ръсел се облегна назад, разтри слепоочията си и изпи още един тиленол.
— Защо си толкова сигурен?
— Че кой би го нагласил по този начин? Всъщност кому е необходимо да прави подобно нещо? Крадецът разполага с нещо изключително и иска пари. Това е.
— Трябва да е отмъкнал милиони от Съливан.
— Да, но не знаем каква част от плячката може да се реализира лесно. Не е изключено да е прибрал всичко в някакво скривалище, до което няма достъп в момента. А е съвсем възможно и да става дума за най-обикновена алчност.
— Трябва да пийна нещо. Можеш ли да се отбиеш у нас довечера?
— Президентът е канен на вечеря в Канадското посолство.
— По дяволите! Няма ли кой да те замести?
— Все ще се намери някой, особено ако поупражниш влиянието си.
— Дадено. Кога очакваш да получим следващото съобщение?
— Май не се е разбързал много. Или пък просто действа предпазливо. И аз да съм на негово място, не бих си позволил да рискувам.
— Чудесно. Чакайки, ще изпушвам по две кутии ментолови цигари на ден. Така може да умра от рак на белия дроб, докато той реши да се обади пак.
— Какво ще направиш, ако ти поиска пари?
— Зависи от сумата. Обикновено не е много трудно да се уреди и по-солидно заплащане — поуспокои се тя.
— Ти командваш парада — отсече Колин и стана да си ходи.
— Тим? — приближи се до него Ръсел. — Прегърни ме само за минутка.
Той я взе в обятията си и почувства тялото й да се отърква в пистолета му.
— Какво ще правим, ако не се задоволи само с парите, Тим?
— Тогава аз самият ще се погрижа за него — погледна я нежно Колин, докосна с пръст устните й, обърна се и излезе.