— Какво ще направиш, ако ти поиска пари?
— Зависи от сумата. Обикновено не е много трудно да се уреди и по-солидно заплащане — поуспокои се тя.
— Ти командваш парада — отсече Колин и стана да си ходи.
— Тим? — приближи се до него Ръсел. — Прегърни ме само за минутка.
Той я взе в обятията си и почувства тялото й да се отърква в пистолета му.
— Какво ще правим, ако не се задоволи само с парите, Тим?
— Тогава аз самият ще се погрижа за него — погледна я нежно Колин, докосна с пръст устните й, обърна се и излезе.
Бъртън чакаше в коридора.
Изгледа младия си колега от главата до петите.
— Как е шефката? — попита той.
— Добре е — отвърна Колин и отмина. Бъртън го настигна, сграбчи го за рамото и го извъртя с лице към себе си.
— Какво става тук, по дяволите? Ще ми кажеш ли, Тим? — Поотпусна хватката си.
— Нито му е мястото, нито времето, Бил.
— Посочи мястото и времето тогава. Ще дойда с удоволствие, защото мисля, че трябва да си поговорим.
— За какво?
— Ти за глупак ли ме вземаш? — изкрещя Бъртън и притисна колегата си в ъгъла. — Искам добре да си помислиш за тая жена. Тя не дава пет пари нито за теб, нито за мен, нито за когото и да било. Единственото, което я интересува, е как да спаси собствената си кожа. Не знам какви ти ги разправя. Нямам представа от тайните ви планове, но искам да те предупредя, че не си струва да се хабиш заради нея.
— Благодаря за загрижеността, Бил, но мога и сам да се оправя.
— Сигурен ли си, Тим? Тогава ми се ще да те попитам дали чукането със завеждащ канцеларията на президента влиза в задълженията на един таен агент. Защо не ми покажеш правилника? Май отдавна не съм го чел. Искам да знам и нещо друго. За какъв дявол се върна в имението, след като вече се бяхме настанили в колата? Мога да се обзаложа, че Ръсел знае много добре за какво става дума. Не забравяй, че и аз съм забъркан в цялата каша. Ако ще си го отнасям, поне искам да знам защо.
Един служител мина по коридора и изгледа учудено двамата мъже. Бъртън се усмихна, кимна и пак се обърна към Колин.
— Не се сърди, Тим. И ти би постъпил така на мое място.
Младият мъж изгледа колегата си и лицето му се поразведри. Как ли би постъпил на мястото на Бъртън? Щеше да пусне някоя муха, за да се разприказват хората. Бъртън бе доказал неведнъж, че му е истински приятел. Може би това за Ръсел не беше далеч от истината. Здравият му разум не се беше изпарил напълно при вида на коприненото бельо.
— Имаш ли време за едно кафе, Бил?
Франк се спусна по стълбите, зави надясно и отвори вратата на лабораторията по криминалистика. Въпреки малките си размери и олющената боя помещението бе учудващо добре подредено. Може би трябваше да се имат предвид най-вече заслугите на неуморимата Лора Саймън. Франк си помисли, че домът й сигурно е също тъй изрядно почистен въпреки двете й малки пакостничета. В единия ъгъл бяха подредени грижливо надписани кашони. Другият ъгъл бе зает от миниатюрен сейф, побрал малкото предмети с по-специална стойност; До него беше хладилникът. Някои от веществените доказателства изискваха съхранение при добре регулирана температура.
Франк наблюдаваше дребничката фигура на Лора, надвесена над микроскопа в другия край на стаята.
— Ти ли си ме търсила? — наведе си той до нея. Видя някакви нишки върху стъклото на микроскопа. Франк не можеше да си представи как би прекарал цял ден, взрян в разни миниатюрни власинки и прашинки, макар и да оценяваше високо приноса на Лора Саймън към оформяне на обвинителния акт.
— Виж — побутна го Саймън. Франк свали слънчевите си очила. Погледна през микроскопа и вдигна глава.
— Лора, да си призная, не ми е ясно какво виждам.
— Това е проба, взета от килима в спалнята на Съливан.
— Е, и? — Франк се бе научил да я изслушва внимателно.
— Килимът в спалнята е от скъпите модели, които струват две-три хилядарки за квадратен метър. Сигурно е бил закупен за около четвърт милион.
— О, боже! — възкликна Франк и лапна нова дъвка. Опитваше се да откаже цигарите, в резултат на което си похабяваше зъбите и пълнееше. — Да хвърлиш двеста и петдесет хиляди за нещо, което тъпчеш всеки ден!
— Материята е невероятно издръжлива. И с танк да минеш по килима, пак ще възстанови първоначалния си вид. Бил е закупен преди две години, когато семейството е подновявало мебелировката.
— Подновявало мебелировката на къща, построена едва преди няколко години?
— Тогава са се оженили.
— Аха.
— Жените обичат да налагат своето виждане за интериора, Сет. Всъщност Кристин Съливан е проявила добър вкус при подбора на килимите.