— Добре. Каква полза имаме от този неин вкус?
— Погледни пак тия нишки.
Франк се подчини неохотно на подканата.
— Виждаш ли връхчетата? Погледни напречния разрез.
Килимът е бил подрязан. Предполагам, че ножицата не е била твърде остра, тъй като следите са назъбени въпреки издръжливостта на материала.
— Подрязан ли? Че защо? Къде ги намери тия нишки?
— Край леглото. Този, който ги е отрязал, не е забелязал, че няколко от тях са полепнали по ръката му. Докоснал се е до леглото и без да иска, ги е оставил там.
— Установи ли откъде са били отрязани?
— Ами да — под лявата страна на леглото, на около десет сантиметра от ръба. Разполагаме със сигурни данни, че са отрязани оттам.
Франк седна на едно от столчетата в близост до Саймън.
— Не съм ти казала всичко, Сет. Намерих и следи от разтворител. Прилича на препарат за изличаване на петна.
— Не е изключено да е останал от последното почистване на килима или пък прислужниците да са разлели нещо на пода.
— Не е така — поклати глава Саймън. — Фирмата, която почиства, използва пара и специален органичен разтворител за по-упоритите петна. Това съм го проверила. Тук става въпрос за разтворител от типа на бензина. Прислужниците използват препарата, препоръчан от производителя. Той също е на органична основа. Къщата е пълна с такива шишета. Килимът е бил третиран с него, за да се предотврати образуването на лекета. После обаче е нанесен разтворител, подобен на бензина, който, изглежда, е предизвикал нежелана химическа реакция. Ето защо са решили да подрежат килима.
— Предполагаш, че власинките са запазили информация за нещо важно, така ли?
— Не открих нищо по тези, които изследвам в момента, но не е изключено да сме попаднали на нишки от периферията, които са били отрязани просто за по-сигурно.
— Какво ще се е пропило в килима, та да се наложи подрязване с около сантиметър? Това е изисквало сериозни усилия.
Сет и Саймън стигнаха до извода в един и същ момент.
— Кръв — изрече Лора.
— Нямаме предвид кръвта на покойната, нали? Доколкото си спомням, нейната кръв не бе пръснала в тази посока. Май ще трябва да направиш още един тест, Лора.
— Тъкмо се готвех да го започна — рече тя и откачи комплекта с инструменти от стената. — Все пак ми се искаше първо да го обсъдя с теб.
— Умно момиче си ти.
Пътуването продължи около трийсет минути. Франк отвори прозореца на колата и остави вятъра да побрули лицето му. Течението поразпръсна цигарения дим. Саймън не обичаше миризмата на тютюн.
Спалнята в имението на Съливан бе още запечатана по нареждане на Франк.
Сега Саймън внимателно смеси донесените химикали и изля течността в бутилка с помпичка. Франк й помогна да натикат хавлиени кърпи под вратата и да облепят прозорците с амбалажна хартия. Спуснаха пердетата, за да изолират напълно естествената светлина.
Франк отново огледа стаята — огледалото, леглото, прозорците, шкафовете и нощната масичка. Погледът му се спря върху миниатюрната резка върху стената. После върху семейните снимки. Установи за пореден път, че Кристин Съливан е била хубава жена. Жалко, че бе видял само останките й. На едната снимка Кристин седеше в креслото до леглото. Нощното шкафче се падаше откъм лявата й страна. Единият край на леглото се подаваше отдясно. В това имаше нещо иронично от гледна точка на земните страсти на Кристин. Пружините на леглото сигурно доста се бяха разхлабили. Франк си спомни изражението на Уолтър Съливан. Клетият старец.
Откъсна вниманието си от снимката и отново се загледа в манипулациите на Саймън. Имаше чувството, че снимката крие някаква загадка, но почти веднага забрави за нея.
— Как се наричаше препаратът, Лора?
— Луминол. Продават го под стотици наименования, но става въпрос за един и същ реактив. Готова съм.
— Добре, че не трябва да плащаме за повредата на килима — усмихна се той.
— Все ми е тая — извърна се към него Саймън. — Ще обявя неплатежоспособност. Най-много да ми наложат запор върху заплатата за вечни времена. На бедния какво друго да му вземеш?
Франк загаси осветлението. Стаята потъна в тъмнина. Чу се съскането на спрея. Почти мигновено върху килима се появи бледосинкаво петънце, което веднага се стопи. Франк включи нощната лампа и погледна въпросително Саймън.
— Петното е от кръвта на друг човек. Страхотна находка, Лора. Можеш ли да остържеш достатъчно материал, за да установиш кръвната група и да направиш ДНК проба?
Саймън се замисли.
— Ще вдигнем килима, за да видим дали нещо е проникнало до пода под него, макар че поддържаните килими рядко пропускат. Не разчитай много на откритието ни.