Изработиха скица на Роджърс по описанието, направено от Петис. Готвеха се да го разпространят из околността.
Франк бе почти убеден, че Роджърс е в дъното на цялата работа. Знаеше се, че е бил в къщата, после бе изчезнал безследно, оставяйки след себе си купища фалшива информация. Саймън изследваше микробуса на Петис с надежда да открие по него отпечатъците на Роджърс. Не бяха попаднали на никакви отпечатъци в спалнята, но успееха ли да идентифицират Роджърс (Франк бе убеден, че ще намери тлъсто полицейско досие), загадката щеше да се разплете. Ако човекът, когото Франк чакаше в момента, проявеше желание за сътрудничество, разследването щеше да отбележи огромен напредък.
Уолтър Съливан потвърди, че старинният нож за отваряне на писма наистина липсва. Франк се бе надявал да се добере до безценния предмет. Той изложи пред Съливан версията за Кристин, пробола нападателя си. Старецът като че ли не обърна никакво внимание на тази информация. Май не си даваше сметка за важността на разкритието.
Следователят прегледа още веднъж списъка на лицата, работили в имението на милиардера, макар и вече да го знаеше наизуст. Оставаше му само един човек, когото желаеше да разпита.
Не можеше да забрави думите на специалиста от компанията за алармени устройства. Петнайсетцифровият код произвеждаше безброй комбинации, които не можеха да се сведат до последователност от пет цифри с помощта на обикновено компютърно устройство в рамките на невероятно краткия интервал от време, особено ако самата система не отговори бързо на подадената информация. Повечето комбинации е трябвало да бъдат отстранени предварително. Как е станало това?
Огледът на контролното табло показа, че върху бутоните с цифрите е бил напръскан химикал — Саймън го назова веднага, но Франк тъй и не успя да го запомни.
Следователят си представи как Уолтър Съливан или някой от прислужниците му, упълномощени да включват алармената система, натискат петте избрани бутона. След това заминават нанякъде, без да им хрумне дори, че по пръстите им е останало невидимо количество химикал. По-важното е, че никога не биха се досетили за възможността те самите да са издали кода на имението. С помощта на флуоресцентна лампа извършителите са могли да отгатнат кои бутони са били натискани по размазаните петна от химикал по тях. Тази информация би била предостатъчна, за да се уцели верният код за краткото време, преди да се включи сирената. Деветдесет и девет цяло и девет процента от комбинациите вече са били предварително елиминирани.
Въпросът бе кой е използвал химикала. Отначало Франк насочи подозренията си към Роджърс, но фактите оборваха подобно предположение. Знаеше се, че имението е било пълно с хора почти по всяко време. Дори и най-ненаблюдателният слуга би се усъмнил в интереса на новодошлия към контролното табло. Самото фоайе бе огромно, оголено помещение — най-откритото пространство в цялата къща. Не на последно място трябваше да се вземе под внимание и фактът, че операцията по напръскването на химикала би отнела известно време и усилия. Роджърс не е бил в състояние да стори това. Дори и най-слабото подозрение би сложило край на амбициите му да проникне в имението. Франк се беше убедил, че мозъкът на цялата операция е обмислил внимателно детайлите. Роджърс не би могъл да напръска бутоните с химикала, но Франк бе почти сигурен, че знае кой го е направил.
На пръв поглед жената изглеждаше измършавяла, сякаш бе болна от рак, но по-внимателното око забелязваше здравия тен, фините черти на лицето и плавните движения на тялото й. Тя наистина бе много слаба, но не и болнава.
— Заповядайте, мис Брум. Благодаря, че се отзовахте на поканата ми.
Жената кимна и се разположи на едно от креслата. Носеше пола на цветя, дълга до средата на прасеца, а на шията й висеше огърлица от едри изкуствени перли. Косата й бе прибрана на кок. Някои от кичурите над челото й вече сребрееха. Франк реши, че ако се съди по гладката кожа и липсата на бръчки, събеседницата му трябва да е на трийсет и осем-девет години. Всъщност тя бе малко по-възрастна.
— Мислех, че вече съм задоволила любопитството ви, мистър Франк.
— Наричайте ме Сет, моля ви. Пушите ли?
Тя поклати глава.
— Искам да ви задам няколко рутинни въпроса. Не сте единствената, повикана на разпит. Казаха ми, че напускате работата си при мистър Съливан.