Жената преглътна тежко и сведе глава, но се овладя.
— Бях близка с мисис Съливан. Сега хич не ми е лесно… нали разбирате? — Гласът й пресекна.
— Да, да. Сигурно се чувствате ужасно. От колко време работите за семейство Съливан?
— Малко повече от година.
— Вие се занимавате с чистенето и…
— Да, с чистенето, но не само аз. Сали и Ребека също. Четири сме. Карън Тейлър се занимава с готвенето. Аз обслужвах мисис Съливан. Грижех се за дрехите й и всичко, от което има нужда. Бях й лична прислужница, тъй да се каже. Той и мистър Съливан си има личен прислужник. Казва се Ричард.
— Ще пиете ли кафе? — попита Франк, но не изчака отговора. Стана и поръча на сътрудничката си да донесе кафе.
— Със сметана ли? — обърна се той към мисис Брум.
— Не — отвърна тя.
— Донеси ни кафе без сметана, Моли. Благодаря ти.
Франк затвори вратата и седна на мястото си.
— Доста е студеничко. Стаята не задържа топлина — рече той и почука по грубо измазаната стена. — Уплътненията не помагат много. Та какво казвахте за мисис Съливан?
— Ами тя се държеше много мило с мен. Говорехме си за много неща. Не беше от ония… как да кажа… от голямото добрутро. Оказа се, че двете сме учили в една и съща гимназия в Мидълтън.
— Нямате голяма разлика, доколкото ми се струва.
Уонда Брум се засмя и несъзнателно поглади назад косата си.
— По-голяма, отколкото ми се ще да призная.
Вратата се отвори. Поднесоха им две димящи чаши. В стаята наистина бе доста хладно, така че уханното горещо кафе бе добре дошло.
— Не бих казала, че мястото й беше точно в това обкръжение, но тя умееше да си държи на своето. Не се оставяше да я командват.
Франк имаше основания да вярва на казаното. Всички описваха Кристи като голяма палавница.
— Как бихте определили отношенията й с мистър Съливан — добри, лоши, поносими?
— Много добри — не се поколеба тя. — Знам какво говорят злите езици. Имали голяма разлика и какво ли не още… Мога да кажа едно — и тя се отнасяше добре с него, и той беше много мил. Мистър Съливан я обичаше истински. Повярвайте ми. Възможно е да е било някакво бащинско чувство, но, така или иначе, я обичаше.
— А тя обичаше ли го?
Брум се поколеба, преди да отговори.
— Вижте, Кристин Съливан беше много млада. А и по-незряла от другите жени на нейната възраст. Мистър Съливан я беше въвел в цял един нов свят и… — Жената млъкна. Очевидно не знаеше как да продължи.
— В спалнята има един тайник — промени темата Франк. — Кой знаеше за неговото съществуване?
— Не мога да ви кажа. Аз със сигурност не съм знаела. Предполагам, че само господинът и госпожата. Най-много Ричард, прислужникът на мистър Съливан.
— Значи нито мисис Съливан, нито мистър Съливан са ви показвали тайника?
— Не, разбира се. Аз бях близка с госпожата, но това не ме правеше член на семейството. Пък и бях постъпила на работа едва преди година. Мистър Съливан въобще не ме заговаряше. Че такива неща не се разправят на хора като мен я!
— Сигурно сте права.
Франк бе убеден, че Брум лъже, но не разполагаше с никакви доказателства. Кристин Съливан му се струваше от типа хора, които изтъкват богатството си пред онези, с които се идентифицират. Дори само за да им покажат колко далеч са стигнали.
— И тъй, вие не знаехте, че огледалото е всъщност прозорец от тайника към спалнята.
Брум го погледна изненадано. Франк забеляза, че се е изчервила.
— Уонда… нали мога да ви наричам така? Уонда, сигурно знаете, че алармената система е била обезвредена от престъпника, който се е вмъкнал в имението. Той е използвал верния код. Кой включваше системата нощно време?
— Ричард — отвърна тя бързичко. — Понякога и самият мистър Съливан.
— Значи всички в къщата са знаели кода?
— О, не. Само Ричард го знаеше. Той работи при мистър Съливан от четирийсет години. Мисля, че е единственият от нас, който знаеше кода.
— Виждали ли сте го да пуска алармата?
— Обикновено си лягах, преди да я включат.
Франк я погледна внимателно. Съмняваше се във всяка нейна дума.
— Нали не подозирате Ричард? — възкликна Брум.
— Виж, Уонда, някой е обезвредил алармата. Подозрението пада върху всеки, който е знаел кода.
Уонда Брум изглеждаше много разстроена, но успя да се окопити.
— Та Ричард наближава седемдесетте — рече тя.
— Може би спестява за уютен пристан, където да се оттегли. Нали разбирате, че разговорът ни е абсолютно поверителен?
Уонда кимна и избърса носа си. Отпи набързо от недокоснатото до този момент кафе.
— Докато не получа обяснение как е разгадан кодът, ще проверявам всяка евентуална следа.