Кейт влезе в стаята, наметнала дебела хавлия до глезените. Беше боса. Джак се улови, че гледа в стъпалата й. Тя проследи очите му, после се взря в него. Той се сепна.
— Как е глезенът ти? Май се е оправил вече — усмихна й се.
— Много е късно, Джак — намръщи се тя. — Кажи каквото имаш да съобщиш за баща ми.
Джак пристъпи в малкия хол и седна. Кейт се настани срещу него.
— Лутър ми позвъни преди един-два часа. Хапнахме заедно в онова бистро до Източния пазар и решихме да се поразходим. Той ми каза, че има нужда от услуга, защото е изпаднал в беда. Забъркал се е с някакви хора, които могат коренно да променят живота му.
Водата в чайника завря. Кейт подскочи. Джак я наблюдаваше как се отдалечава към кухнята. Великолепно излятото й тяло будеше спомени, които му се щеше да отпрати веднъж завинаги. Кейт се върна с двете чаши чай.
— За каква услуга те помоли? — попита тя и отпи от чая. Джак не се докосна до чашата си.
— Каза, че се нуждае от адвокат. Всъщност не било изключено да има нужда от адвокат. Попита ме дали да разчита на мен.
— Това ли е всичко? — остави чашата си Кейт.
— Малко ли ти се струва?
— Би ме разтревожило, ако ставаше въпрос за някой почтен човек, но не и за него.
— Слушай, Кейт, старецът е много уплашен. Това е доста обезпокоително. Виждала ли си го някога уплашен?
— Немалко неща съм видяла. Сам си е избрал начина на живот. Крайно време е да почувства и лошите страни.
— Той ти е баща, за бога!
— Джак, не желая да говорим повече — заключи тя и се изправи.
— Ами ако му се случи нещо? Какво ще правиш тогава?
— Той да му мисли — изгледа го тя студено.
Джак стана и се приготви да си върви. Изведнъж се извърна с почервеняло от гняв лице.
— Ще ти разкажа как е минало опелото. Всъщност какво ли ще ти разправям, след като пет пари не даваш! Просто ще ти изпратя копие от смъртния акт за семейния албум.
Нямаше представа, че Кейт е способна да прекоси стаята с такава главозамайваща скорост, но щеше да усеща опарването на плесницата цяла седмица. Имаше чувството, че са го полели с киселина.
— Как смееш! — изгледа го тя яростно и се разрида тъй неудържимо, че сълзите намокриха яката на халата й.
Джак седна. Опита се да изглежда спокоен.
— Не си го изкарвай на мен, Кейт. И на Лутър му го казах, и пред тебе ще го повторя — животът е твърде кратък за подобни дивотии. Аз загубих и двамата си родители твърде отдавна. Разбирам, че не харесваш баща си. Твоя си работа. Само не забравяй, че старецът те обича и държи на теб независимо от убеждението ти, че е провалил живота на цялото ви семейство. Отнасяй се с по-голямо уважение към чувствата му. Просто исках да ти дам един съвет. Не си длъжна да се съобразяваш с него.
Той тръгна пак към вратата, но Кейт препречи пътя му.
— Ти нищо не знаеш.
— Окей. Можеш да си лягаш вече. Сигурен съм, че ще спиш като къпана.
Кейт го сграбчи за палтото с такава ярост, че успя да го завърти целия около себе си въпреки разликата в килограмите им.
— Бях двегодишна, когато той влезе в затвора за пореден път. Пуснаха го, когато станах на девет. Ти не можеш да си представиш какъв срам изпитва едно малко момиче от това, че баща й е бил в затвора. Познаваш ли някой друг, чийто родител се препитава от кражби? Отиваш на училище. Учителката ви пита за професиите на родителите. Едни споменават лекари, други — шофьори на камиони, но когато идва твоят ред, госпожата свежда поглед и обяснява на другите деца, че таткото на Кейт е бил заключен на едно място, защото е вършил лоши неща. После пак продължава да разпитва други деца за професиите на бащите им. Лутър никога не се е грижил за семейството си. Мама се беше поболяла от притеснение. Въпреки това не губеше вяра в него. До последния си миг. Само му улесняваше живота по този начин.
— Не забравяй, че накрая тя се разведе с него, Кейт — напомни й Джак тактично.
— Само защото нямаше друг избор. Най-сетне се осмели да промени живота си и какво излезе? След шест месеца й откриха рак на гърдата.
Кейт се подпря на стената. Изглеждаше толкова уморена, че на човек сърцето му се свиваше.
— Знаеш ли кое е най-абсурдното в цялата работа? Тя така и не го разлюби. Напук на всичко, което изстрада заради него. — Поклати глава, сякаш сама не можеше да повярва на думите си. Брадичката й леко потреперваше. Погледна към Джак. — Това няма значение. Аз го мразя и заради нея — заяви тя с някаква смесица от гордост и добродетелност.
Джак не разбра дали говори под напора на безкрайното изтощение или дълго трупаното мълчание. Беше свидетел на терзанията й в продължение на години. Винаги се бе опитвал да изтика враждебността й от съзнанието си в полза на жизнеността и хубостта, които се излъчваха от нея — жената, въплътила идеала му за съвършенство.