Толкова много съжалявам.
Автомобилът на Франк се носеше сред есенната гора в •близост до мочурищата, около които криволичеше пътят. Сет си даваше сметка, че сериозно се е провалил. Никога не би предположил, че жената замисля самоубийство. Биографията й показваше, че е силен човек. Франк изпитваше съжаление към покойницата, но същевременно се гневеше на глупостта й. Та той щеше да уреди нещата в нейна полза! Замисли се. Реши, че е бил прав поне в едно — Уонда Брум е била наистина предан човек. Предаността й се е свързвала с Кристин Съливан. Ето защо не е могла да преживее чувството на вина, задето е спомогнала — макар и несъзнателно — за смъртта й. С кончината на Уонда Брум изчезваше всякаква надежда да се доберат до престъпника.
Споменът за нея постепенно отстъпи място на въпроса как да стане така, че справедливостта да възтържествува над двойния убиец.
— Ех, Тар, точно днес ли намери да дойдеш? — възкликна Джак, когато видя клиента си на рецепцията в „Патън, Шоу и Лорд“. Появата му бе толкова неуместна, колкото на помияр на изложба за расови кучета.
— Имахме уговорка за десет и половина. Сега е единайсет и петнайсет. Това означава ли, че няма да ми таксуваш четирийсет и пет минути? Между другото, държа да ти кажа, че изглеждаш ужасно.
Джак сведе поглед към измачкания костюм и прокара ръка по разрошената си коса. Вътрешният му часовник още работеше по украинско време, а безсънната нощ със сигурност не се беше отразила благоприятно на вида му.
— Изглеждам сто пъти по-добре, отколкото се чувствам.
Двамата се ръкуваха. Тар се бе наконтил за срещата си с Джак. Специалните му грижи се изразяваха в подбора на дънки без дупки и във факта, че не е сложил маратонките на бос крак. Кадифеното му яке бе реликва от седемдесетте години, а къдравата му коса както винаги бе едно сплъстено валмо.
— Виж какво, можем да се видим и друг път, Джак. Знам го аз махмурлука. На никого не прощава.
— Трябва да уважа официалния ти тоалет. Хайде ела. Само да хапна нещо. Ще те заведа на обяд и дори няма да го включа в сметката.
Двамата тръгнаха по коридора. Издокараната Лусинда, която толкова се грижеше за имиджа на фирмата, си отдъхна. Беше забелязала, че доста от клиентите отминават Тар Кримзън с искрена погнуса. Сигурно щяха да хвърчат паметни бележки.
— Извинявай, Тар, ама ми е пламнала главата. — Джак захвърли палтото си на стола и седна зад писалището, отрупано с десетки съобщения, изписани на малки розови листчета.
— Чух, че си бил в чужбина. Сигурно е било голям кеф.
— Нищо подобно. Как ти вървят нещата?
— Жестоко. Още малко, и ще ти стана редовен клиент. Тогава на колегите ти няма да им се драйфа, когато ме видят в коридора.
— Не им обръщай внимание, Тар. Нали си плащаш сметките.
— По-добре да съм едър клиент, който плаща част от твоите сметки, и толкова, вместо мижав, който плаща всички свои.
Джак се усмихна.
— За тебе няма нищо непрозрачно.
— Като видиш един алгоритъм, все едно си ги видял всичките.
Джак отвори папката с документацията на Тар и я прегледа набързо.
— Тъй. Новата ти компания ще бъде регистрирана утре. Седалището е в Делауер. Ще има представителство и във Вашингтон.
Тар кимна утвърдително.
— Как мислиш да натрупаш капитал? Тар извади един бележник.
— Въртят ми се разни идейки. Ще се придържам към тактиката при последната сделка. Имам ли право на отстъпка? — засмя се той. Приятелството си бе приятелство, но бизнесът се правеше с пари.
— Аха. Този път няма да плащаш за първоначалните лутаници на скъпоструващия и зле информиран млад адвокат. — И двамата се усмихнаха. — Ще ти поискам минималното, Тар. Както винаги. С какво ще се занимава новата ти компания?
— Налучках една нова технология за охрана и следене.
Джак не можа да скрие учудването си.
— Охрана и следене ли? Не е ли малко нахално от твоя страна?
— Човек трябва да усеща духа на времето. Системите за охрана и следене винаги са били голям бизнес. Вършат чудесна работа за служителите на реда.
— Интересът ти е доста странен, като се има предвид, че си обиколил всички по-големи затвори на страната през шейсетте години.
— Че тогава имаше защо! Ама човек пораства.
— Каква ти е идеята?
— Ще работя на две нива. Първото включва сателити на ниска орбита, свързани с полицейските участъци. Тези „пиленца“ ще са с програмиран обхват и ще изпращат в полицията почти мигновен сигнал за престъплението. Така ченгетата ще могат да действат едва ли не на мига. Вторият метод е свързан с уреди за наблюдение, сензори и разузнавателна апаратура, монтирани в телефонните кабини, по стените на метрото или в разни сгради. Точните им места ще бъдат специално определени, разбира се. Важното е да покриват районите с най-гадна престъпност. Ако нещо не е в ред, полицейският отряд ще бъде тутакси повикан.