— Мисля, че погазваш някои основни човешки права — поклати глава Джак.
— Знам бе. Ама ще върши работа.
— Докато бандитите не се усетят.
— Че кой може да надбяга сателита?
Джак поклати глава й съсредоточи вниманието си върху папката.
— Хей, стягаш ли се за сватбата?
— Не знам. Гледам да не мисля много за нея.
Тар се изкикоти.
— Двамата с Джули разполагахме общо с двайсет долара, когато решихме да се женим. С тях трябваше да си направим и сватбеното пътешествие. Платихме десет за бракосъчетанието, а с останалите си купихме пиене и зацепихме към Маями на автостоп. Прекарахме нощта на плажа. Беше жестоко!
— Струва ми се, че Болдуинови са си наумили нещо по-представително — усмихна се Джак. — На мен лично вашият вариант ми харесва повече.
Тар го погледна озадачен, а после изведнъж попита:
— Абе, какво стана с оная мацка, дето ходеше с нея още когато се занимаваше със защита на криминалните типове? Кейт ли се казваше?
Джак наведе глава.
— Решихме да се разделим — отвърна тихо той.
— Хм. Двамата бяхте страхотна двойка.
Джак прокара език по устните си, притвори очи и помълча, преди да отговори.
— Понякога видът лъже.
Тар изгледа приятеля си невярващо.
— Да не ме будалкаш нещо?
— Ни най-малко.
Джак обядва, привърши някои неотложни задачи, обади се на половината клиенти, които го бяха търсили в негово отсъствие, и реши да се занимае с останалото на следващия ден. Погледна през прозореца. Сети се отново за Лутър Уитни. Нямаше представа в какво се е забъркал. Лутър бе самотник и в личния, и в професионалния си живот. Като адвокат на държавна работа Джак бе надникнал в досието на приятеля си. Беше се убедил, че Лутър работи винаги сам. Дори и в делата, където беше взел участие единствено като свидетел, обвиняемият бе само един. Кои биха могли да са в такъв случай тези други хора? Възможно ли е старецът да е прибрал чужда плячка? Джак поклати глава. Лутър си владееше занаята. Ами ако става въпрос за жертвата? Може би не бяха в състояние да докажат, че той е извършителят, но въпреки това му имаха зъб. Но кой може да иззлобее толкова заради една кражба? Виж, ако е наранил или убил някого… Но Лутър не бе способен на това.
Джак седна и се замисли за срещата си с Кейт предната вечер. Реши, че не е имал по-тъжно преживяване през целия си живот. Не бе изпитал такава болка дори при някогашната им раздяла. Важното бе, че успя да й каже всичко.
Той потърка очи. В този момент от живота си нямаше особено желание да се връща към членовете на семейство Уитни въпреки даденото обещание. Защо се беше подвел по ума на Лутър? Разхлаби възела на вратовръзката си. Каза си, че е крайно време да загърби миналото си изцяло и безвъзвратно. Щеше да го направи за свое добро. Изпита тайна надежда, че няма да се наложи да окаже обещаната услуга.
Взе си една сода от кухнята, седна пак на писалището и се захвана със сметките от последния месец. Фирмата получаваше от „Болдуин Ентърпрайзис“ по триста хиляди долара месечно. Бизнесът процъфтяваше. По време на украинската разходка Дженифър бе възложила на фирмата две нови сделки, които щяха да заангажират цял екип адвокати в продължение на шест месеца. Джак на бърза ръка сметна какъв процент ще получи от сделките и подсвирна от удоволствие. Стори му се някак прекалено лесно.
Отношенията им с Дженифър се развиваха все по-добре. Разумът му диктуваше да не изпортва нещата. Сърцето му не беше толкова категорично, но Джак реши да повери своето бъдеще на разума си. Всъщност в отношенията им не се беше променило абсолютно нищо. Просто Джак бе променил очакванията си. Дали правеше компромис? Може би. Но нима човек може без компромиси? Докъде стигна безкомпромисната Кейт Уитни?
Джак позвъни в кабинета на Дженифър, но не успя да се свърже с нея. Казаха му, че си е тръгнала. Часът бе пет и половина. Дженифър рядко напускаше работа преди осем часа. Джак погледна към календара си. Не беше отбелязал никакви пътувания на годеницата си през седмицата. Спомни си, че не успя да се свърже с нея и снощи от летището. Притесни се.
Реши да се отбие в дома й. В този миг на вратата се появи Дан Кърксен.
— Мога ли да ти отнема една минутка, Джак?
Джак се поколеба дали да покани колегата си. Дразнеше се от папийонките на това дребно човече. Кърксен бе прелюбезен, но Джак знаеше, че ако зад него не седяха милионите на Болдуин, отношението щеше да е абсолютно пренебрежително. Бе доловил и завистта на Кърксен. Даваше си сметка, че трябва да се пази от този тип.