— Мислех да тръгвам. Напоследък ми дойде много.
— Знам — усмихна се Кърксен. — Цялата фирма говори за това. Санди трябва да внимава. Уолтър Съливан е направо очарован от тебе.
Джак се засмя наум. Единственият човек, когото Кърксен мразеше повече, отколкото него самия, бе Лорд, а влиянието на Лорд се крепеше най-вече върху Уолтър Съливан. Административният директор бе доста прозрачен за Джак.
— Струва ми се, че Санди няма от какво да се притеснява.
— Така е. Хайде, ела за малко в Първа зала, кратко ще е — рече очилаткото и изчезна тъй неочаквано, както се беше появил.
Джак не можа да разбере накъде бие Кърксен. Грабна сакото си и тръгна по коридора. Забеляза, че няколко от колегите му го изгледаха многозначително.
Плъзгащите се врати пред залата бяха затворени, което показваше, че вътре се провежда някаква среща. Джак ги побутна и влезе в ярко осветеното помещение. Насреща му бе окачен надпис: „Добре дошъл на новия съдружник!“
Лорд бе застанал до щедро отрупаната маса. Бяха поканени и бъдещите тъстове на Джак. Самата Дженифър също бе там.
— Толкова се гордея с теб, мили — рече тя с леко опиянен поглед. Очевидно беше изпила вече няколко чаши. Джак си каза, че го чака хубава нощ.
— Трябва да сме благодарни на баща ти за този пост.
— Така е, но ако не те биваше, той отдавна да ти е отрязал квитанциите. Никак не е лесно да угодиш на хора като Санди Лорд и Уолтър Съливан. Знаеш ли, че Съливан е поразен от работата ти? Адвокатите, които са му правили впечатление, се броят на пръсти.
Джак допи питието си и се замисли над последната реплика. Може би Дженифър говореше истината. Той действително беше успял да се представи добре пред Уолтър Съливан. Не се съмняваше и в готовността на Рансъм Болдуин да оттегли поддръжката си, ако не е доволен от услугите му.
— Предполагам, че си права.
— Разбира се, че съм права, Джак. Ако фирмата беше футболен отбор, досега да са ти присъдили Златната обувка. — Дженифър си взе още една чаша и прегърна Джак през кръста. — Освен това ти можеш да ми осигуриш начина на живот, с който съм свикнала — ощипа го тя по ръката.
— Свикнала си, вярно е. От малка си се привързала към него. — Целунаха се леко.
— Обърни малко внимание на хората, победителю — побутна го тя и се запъти да търси родителите си.
Джак се огледа. Нямаше присъстващ, който да не бе милионер. Помисли си, че сигурно е най-бедният сред тях, но перспективите му са най-бляскавите. Доходът му току-що се бе учетворил. Делът от годишните печалби щеше да го удвои. Технически погледнато, той също се беше превърнал в милионер. Само преди четири години подобна мисъл щеше да му се стори кощунствена.
Джак не се бе насочил към правната професия с цел да забогатее. Беше работил с години срещу нищо и никакво заплащане. Каза си, че в края на краищата може би му се полага малко повече признание. Нима не заслужаваше блясъка на американската мечта? Единственото нещо, което не можеше да проумее, е какво те кара да се чувстваш виновен, когато го постигнеш.
Някой сложи тежка ръка на рамото му. Санди Лорд прикова в него мътния си поглед.
— Слисах те, нали?
Джак кимна. Лошият дъх на Санди бе странна смесица от миризмата на алкохол и печено прасе. Джак си спомни първата им среща в ресторант „Филмор“. Стана му малко неприятно. Поотмести се от пийналия си съдружник.
— Огледай се наоколо, Джак. Всеки един от тия хора би дал мило и драго да е на твое място в момента.
— Още не мога да дойда на себе си. Нямах време да се осъзная — промърмори Джак по-скоро на себе си, отколкото на Лорд.
— Винаги е така. Неколцината късметлии стигат до върха за един миг. Сами не могат да го повярват. Това е най-сладкото: че изглежда невероятно. Хм, искам да те поздравя и за чудесната работа по сделката на Съливан.
— За мен беше удоволствие, Санди. Уолтър ми е симпатичен.
— Замислил съм едно малко домашно празненство в събота. Трябва да се запознаеш с някои от гостите. Гледай да убедиш привлекателната си половинка да те придружи. Току-виж, открила поредната възможност за пробив на пазара. Това момиче има вроден талант да ти влиза под кожата. На баща си се е метнала.
Джак се ръкува с всички присъстващи. Двамата с Дженифър си тръгнаха към девет часа с лимузината на „Болдуин Ентърпрайзис“. До един часа след полунощ се любиха два пъти. Към един и половина Дженифър заспа непробудно.