Джак не можа да заспи.
Застана до прозореца и се взря в рехавите снежинки. Зимата вече си показваше зъбите, макар че едва ли щеше да натрупа сняг. Мислите на Джак обаче не бяха насочени към сезоните. Той погледна към Дженифър. В копринена нощница, тя се беше сгушила сред скъпите чаршафи на огромното легло, което би запълнило цялата спалня в апартамента му. Вдигна глава към старите си приятели от фреските. Имението, в което се нанасяха, щеше да бъде ремонтирано до Коледа, но Болдуинови нямаше да разрешат съжителството им преди размяната на брачни халки. Интериорът се променяше под строгия надзор на Дженифър — да отговарял на техния вкус. Не му беше ясно какво значи това. Той разгледа средновековните фигури по стената. Изпита чувството, че му се присмиват.
Току-що бе станал съдружник в една от най-престижните фирми на Вашингтон. Беше се превърнал в откритието на най-влиятелните хора в страната, готови да подпомогнат всячески кариерата му. Беше успял. Приключенията с красивата принцеса, богатия й баща и всепризнатия, макар и безскрупулен ментор, бяха завършили с тлъста сметка в банката и цяла армия от могъщи хора зад гърба му. Перспективите за бъдещето бяха бляскави, но Джак никога не се бе чувствал толкова самотен. Въпреки усилията на волята мислите му се насочиха отново към уплашения и разгневен старец и неговата изтерзана дъщеря. Посрещна утрото, загледан в падащите снежинки.
Скрита зад прашните щори, старицата наблюдаваше внимателно паркиращата пред къщата й тъмна кола. Артритът все повече затрудняваше движенията й. Гърбът й бе превит, а белите дробове й напомняха непрекъснато за петдесетгодишния пушачески стаж. Краят наближаваше. Реши, че тялото й е издържало предълго — повече от това на собствената й дъщеря.
Опипа отново писмото в джоба на стария си розов пеньоар, провиснал почти до подутите зачервени глезени. Бе очаквала посещението, рано или късно. Разбра, че нещо не е наред още при завръщането на Уонда от полицейския участък. Споменът за последните няколко седмици отново я разплака.
„Аз съм виновна, мамо!“ — казваше дъщеря й като малка. Тогава все й помагаше в печенето на сладки и затварянето на буркани с домати и фасул, набрани от задния двор. Много често ги казваше тия думи. Отпускаше глава на масата и телцето й се разтрисаше. Едуина се беше опитвала да спори с детето, но й липсваше красноречие, за да се пребори с това всепоглъщащо чувство на вина. Дъщеря й се бе родила здраво и пълничко бебе с гъста черна коса. Израсна слаба и изящна. Едуина й бе показала писмото на няколко пъти, но то не я успокои. Дъщеря й си знаеше своето.
Уонда си бе отишла завинаги. Сега идваше полицията. Едуина щеше да постъпи така, както трябва. Осемдесетгодишната набожна Едуина щеше да излъже полицаите, защото нямаше друг изход.
— Моите съболезнования, мисис Брум — изрече Франк искрено. По набръчканата буза на Едуина се стече сълза.
Връчиха й предсмъртната бележка на Уонда. Едуина Брум взе една дебела лупа от масата и се вторачи в листчето. После вдигна поглед към откритото лице на следователя.
— Нямам представа какво е имала предвид — заключи тя.
— Сигурно знаете, че в имението на Съливан е бил извършен обир, при който е била убита Кристин Съливан.
— Научих за обира от телевизията. Ужасна работа!
— Дъщеря ви споменавала ли е този инцидент?
— Че как не! Направо се съсипа от мъка. Те двете с мисис Съливан много се погаждаха. Смъртта на госпожата я довърши.
— Каква е според вас причината за самоубийството?
— Ако можех да ви кажа, щях да го направя — отвърна Едуина двусмислено. Франк сгъна бележката на Уонда.
— Спомняте ли си подробности, свързани с работата на дъщеря ви, които биха могли да имат връзка с убийството на Кристин Съливан?
— Не. Уонда си обичаше работата. Казваше, че се отнасят много добре с нея. Пък и си е друго да живееш в онова голямо имение.
— Мисис Брум, разбрах, че преди време дъщеря ви е извършила закононарушение.
— О, това беше много отдавна. Много, много отдавна. Оттогава не е сторила нищо нередно — присви очи Едуина Брум. Стисна устни и погледна войнствено към Сет Франк.
— Сигурен съм, че не е — отвърна веднага Франк. — Уонда запознавала ли ви е с някого през последните месеци?
Едуина поклати глава. Поне за това не й се налагаше да лъже.
Франк я изгледа внимателно. Тя също не отклони поглед от него.
— Дъщеря ви е била в чужбина по време на обира.
— Нали замина за онзи остров заедно със Съливан! Май ходели там всяка година.
— Мисис Съливан не е придружавала съпруга си този път.
— Ами сигурно не е, щом като са я убили на няколко километра оттук, господин следовател.