Комуникационната мрежа на Бил Бъртън се бе разширила доста по-чувствително, отколкото Сет Франк би могъл да си представи.
15
— Мисля, че правим грешка, Алън. Трябва да се държим на дистанция, а не да се ангажираме с разследването. — Ръсел седеше пред бюрото на президента в Овалния кабинет.
Ричмънд преглеждаше наскоро въведените промени в здравното законодателство. Тази област бе същинско блато и той не възнамеряваше да извлича от нея политически капитал за изборите.
— Ако обичаш, заеми се с програмата ни, Глория — отвърна той. Сега го вълнуваха единствено резултатите от социологическите проучвания. Макар да имаше значителна преднина, се надяваше на много по-чувствителна разлика с Хенри Джейкъбс, който вероятно щеше да се окаже окончателният му съперник. Джейкъбс беше нисък и не блестеше нито с външност, нито с дар слово. Разчиташе единствено на трийсетгодишната си упорита работа в името на бедните и онеправданите. Беше направо трагичен при появата си в медиите. Способността да убеждаваш чрез словото и външния си вид бе крайно необходима във века на радиото и телевизията. Джейкъбс отстъпваше дори на някои от съпартийниците си, отпаднали от предизборната кампания заради разни обществени скандали. Ричмънд не можеше да проумее единствено защо самият той води само с трийсет и два, а не с петдесет пункта.
Вдигна поглед към завеждащата президентската канцелария.
— Виж какво, обещах на Съливан да се информирам. Заявих намеренията си пред цялата нация, с което спечелих дванайсет пункта преднина. Защо не постигнахте подобен резултат със съвършено разработената си програма? Или чакате да се втурна на улицата с копие в ръка, та да си вдигна процента?
— Алън, победата ни е в кърпа вързана. И двамата го знаем. Важното е да не рискуваме. Малко повече предпазливост не е излишна. Онзи е още на свобода. Ами ако го хванат?
Ричмънд се изправи, почервенял от раздразнение.
— Няма ли да си го избиеш от главата най-сетне! Не разбираш ли, че моята загриженост е прекрасно алиби? Дори и да го хванат, никой няма да му повярва. Ако не бях оповестил личната си съпричастност, обвиненията му все щяха да привлекат вниманието на някой многознайко от пресата. Това е вече невъзможно. Аз заявих пред цялата нация, че съм бесен и решен престъпникът да си получи заслуженото. Ако се опита да ме обвини, хората ще си кажат, че е скалъпил цялата история, докато ме е гледал по телевизията.
Глория седна на един стол. За съжаление президентът не знаеше всички факти. Дали щеше да предприеме същите стъпки, ако бе научил за ножа с отпечатъците му или за бележката, изпратена до нея? Тя криеше от него факти, които биха унищожили и двамата.
Глория Ръсел тръгна към кабинета си. Не забеляза, че Бил Бъртън я наблюдава, застанал в страничния коридор. Изражението на лицето му не беше никак дружелюбно.
Тъпа кучка. Изпитваше желание да й пръсне мозъка с три куршума в тила. Нямаше да се затрудни. От разговора с Колин му се изясни всичко. Даде си сметка, че ако беше извикал полицията в нощта на убийството, неприятностите нямаше да се стоварят върху него и Тим. Цялата вина щеше да падне върху президента и помощничката му. Ръсел го беше изиграла. Беше го изтикала до ръба на пропастта, поставяйки на карта всичко, за което се е борил и заради което дори бе отнесъл куршуми.
Бъртън имаше много по-ясна представа за естеството на опасността, отколкото Ръсел. Именно затова стигна до трудното, но неизбежно решение да действа. Посещението му при Сет Франк и инициативата да подслушва разговорите на следователя бяха все стъпки в правилната посока, макар и целта да бе твърде далечна. Нямаше друг избор, освен да обмисля внимателно ходовете си и да се надява на благосклонността на съдбата.
Бил потрепера от гняв при мисълта, че е попаднал в капан заради нейната глупост. Искаше му се да й прекърши врата като на пиле. Зарече се да й го върне тъпкано. Готвеше се да я изтръгне от удобното прикритие на властта и да я захвърли в блатото на действителността. Само така би се почувствал доволен.
Глория Ръсел оправи прическата си пред огледалото. Увери се, че червилото й не се е размазало. Мина й през ума, че се държи като влюбена ученичка. В Тим Колин имаше нещо толкова непресторено и едновременно с това мъжествено, че мисълта за него бе започнала да я отвлича от обичайните задължения — нещо непознато в досегашната й кариера. Исторически погледнато, мъжете на важни постове винаги са си позволявали по някоя и друга лудория. Ръсел не беше яростна феминистка, но не виждаше нищо лошо в това да подражава на мъжете от нейния ранг. Каза си, че това е още едно предимство на служебното й положение.