Облече най-прозрачната си нощница. Повтаряше си постоянно, че не бива да забравя целта на прелъстяването. Глория се нуждаеше от Тим по две причини. Първо, той знаеше за гафа й с ножа и тя трябваше да си осигури мълчанието му. Второ, нуждаеше се от помощта му, за да се добере до този издайнически нож. И двете причини бяха напълно рационални, но и тази вечер, както предишните, те оставаха твърде назад в съзнанието й.
Помисли си, че никога не би й омръзнало да се люби с Тим Колин. Разумът й диктуваше хиляди основания за прекратяването на връзката им, но тялото й отказваше да се вслуша.
На вратата се почука по-рано от очакваното. Глория пооправи пак прическата си, хвърли един поглед върху грима, нахлузи непохватно обувките на висок ток и се завтече по коридора. Отвори вратата. Стори й се, че забиват нож в сърцето й.
— Какво правиш тук, по дяволите?
Бъртън постави стъпало в тесния процеп и натисна вратата с огромната си ръка.
— Трябва да поговорим.
Ръсел надзърна зад гърба му. Сякаш очакваше да види мъжа, с когото се готвеше да прекара нощта.
Бъртън забеляза това и отсече:
— Съжалявам, ама любовничето няма да дойде, шефке.
Глория се опита да затръшне вратата, но не успя дори да помръдне огромния Бъртън, заел позиции на прага. Той си проправи път с вбесяваща за нея леснина, влезе в къщата и затръшна вратата зад себе си.
Застана в коридора, втренчен в завеждащата президентската канцелария. Глория се опитваше едновременно да проумее намеренията му и да прикрие по-разголените части на тялото си. Не се справяше кой знае колко успешно с нито едно от двете.
— Напусни веднага, Бъртън! Как смееш да нахлуваш в къщата ми! Свършено е с теб!
Бъртън я заобиколи и влезе в хола.
— Ако не поговорим тук, ще трябва да си приказваме на едно друго място. Както желаеш.
Глория го последва.
— Не разбирам за какво говориш. Казах ти да си тръгваш. Май си забравил своето място в йерархията.
— Винаги ли посрещаш гостите си в такива одежди? — извърна се той към нея. Каза си, че интересът на Колин не е неоснователен. Нощницата разкриваше доста от сластното й тяло. Кой би предположил! Бъртън също би се поддал на подобно изкушение въпреки двайсет и четири годишния си брак и четирите деца, ако не бе толкова отвратен от полуголата жена срещу себе си.
— Върви по дяволите, Бъртън!
— Мисля, че всички натам вървим. Защо не си наметнеш нещо, че да поговорим и да тръгвам? Но преди това никъде няма да вървя.
— Не си ли даваш сметка, че мога да те смажа?
— Разбира се! — Бъртън извади снимките от джоба си и ги разпиля по масата. Ръсел не можа да се сдържи да не погледне. Коленете й се разтрепериха.
— Двамата с Колин сте хубава двойка. Говоря истината. Журналистите също ще го оценят. Току-виж, сте станали сензацията на седмицата. Как ти се струва? Шефката на президентската канцелария се чука с младия агент от Тайните служби. И филмче можете да заснемете. Ще се нарича „чукане със световен резонанс“. Заглавието си го бива, нали?
Глория го зашлеви с всичка сила. Дланта я заболя. Имаше чувството, че е ударила парче дърво. Бъртън хвана ръката й и я изви. Ръсел изпищя от болка.
— Слушай, знам абсолютно всичко. Ясно ли ти е? И за ножа за писма, и за това кой го е прибрал, и за това у кого се намира в момента. И за писъмцата на воайора с клептомански наклонности. В такава каша си ни забъркала, че няма оправия от нея. Мисля, че е време да сдадеш управлението. Иди си смени курвенските дантели и се върни да поприказваме. Такова яйце ти се пече на задника, че трябва да се съобразиш с всичко, което кажа. Не го ли направиш, ще си поприказвам с президента. Избирай сама! — Бъртън изсъска последните думи. Не можеше да прикрие отвращението си от Ръсел.
Пусна бавно ръката й, но не се отдръпна. Внушителната му физика сякаш блокираше разсъдъка на Глория. Тя потърка предпазливо ръка и го погледна почти плахо, сякаш току-що бе осъзнала безнадеждността на ситуацията си.
Изтича до банята и повърна. Случваше й се все по-често. Заплиска лицето си с леденостудена вода. Постепенно съзнанието й се проясни. Накрая успя да се изправи и закрачи бавно към спалнята.
Виеше й се свят. Нахлузи чифт панталони и един дебел пуловер. Захвърли нощницата на леглото. Срам я беше дори да погледне към нея. Мечтите й за нощни наслади се бяха превърнали за миг в ужасяващ кошмар. Събу червените обувки на висок ток и ги замени с чифт кафяви мокасини.