Потупа пламналите си бузи. Спомни си как веднъж баща й я беше сварил с едно момче, бръкнало дълбоко под полата й. Тази случка бе предрешила страстта към изграждане на кариера за сметка на личния живот. Още не можеше да забрави срама. Тогава баща й я бе нарекъл мръсница. Бе изпуснала една седмица училище заради следите от нанесения побой. Цял живот се бе молила на Господа никога да не преживее същия позор отново. Молитвите й бяха възнаградени. До тази вечер.
Постара се да се успокои. Върна се в хола. Забеляза, че Бил Бъртън е свалил сакото си. Беше приготвил кана кафе. Тя погледна крадешком към кобура му.
— Със захар и сметана, нали?
— Да — успя тя да отвърне на погледа му.
Бил наля кафе в чашите, а Глория седна срещу него.
— Какво ти е разправял Тим… Колин? — сведе поглед началничката.
— За вас двамата ли? Нищо особено. Той не е от приказливците. Мисля, че доста си пада по тебе. Прелъстила си го и телом, и духом. Бива си те.
— Ти нищо не разбираш — избухна Глория.
Самообладанието на Бъртън я влудяваше.
— Няма нищо за разбиране. Ние се намираме на ръба на пропастта, а пропастта е толкова дълбока, че не й се вижда дъното. Честно казано, все ми е едно с кого се чукаш. Дойдох по друг повод.
Ръсел се облегна назад. Отпи с неохота от кафето си. Стомахът й най-сетне се поуспокои.
Бъртън се приведе напред и я докосна съвсем леко.
— Виж какво, мила моя, нямам намерение да те баламосвам, че съм във възторг от теб и искам да ти помогна. Нито пък очаквам да получа признание в любов. Така или иначе, всичките сме в кюпа. Единственият начин да се измъкнем е да обединим усилията си. Това е моето предложение — заключи Бил. Облегна се в очакване на отговора й.
Ръсел постави чашата си на масата. Попи със салфетка влагата от устните си.
— Приемам.
Бъртън веднага се приведе отново.
— Нека повторим фактите. Ножът все още носи отпечатъците на президента и на Кристин Съливан, както и петната от кръвта им, така ли?
— Да.
— Всеки прокурор би потривал ръце от щастие, ако попадне на него. Значи трябва да си го върнем.
— Ще го купим. Крадецът е готов да го продаде. Ще определи цената в следващото си писмо.
Бъртън я накара повторно да онемее от изненада. Подхвърли към нея плика с бележката.
— Противникът ни е печен, но все пак трябва да определи място за размяна.
Ръсел отвори плика и прочете поредното послание, изписано отново с печатни букви:
Координатите ще бъдат изпратени скоро. Започнете набирането на средства предварително. За такъв ценен предмет ще поискам седемцифрена сума, започваща поне с числото 5. Не ви съветвам да прибягвате до хитрости. Ще очаквам да получа отговора ви в колонката за лични съобщения на „Вашингтон Поуст“.
— Не може да се отрече, че има стил. Изразява се пестеливо, но точно — рече Бъртън. Наля още кафе в чашите и побутна следващите снимки към нея. — Май му харесва да ни тормози, нали, мис Ръсел?
— Поне е готов на споразумение.
— Сумата е внушителна. Можеш ли да я покриеш?
— Ще се погрижа за това. Парите не са проблем.
— Може и така да е. Хм, чудя се защо не позволи на Колин да изчисти ножа.
— Няма да отговоря на въпроса ти.
— Разбира се, че не, мадам президент.
Размениха усмивки. Глория си помисли, че не е изключено да се е заблуждавала по отношение на Бъртън. Макар и недружелюбно настроен към нея, той беше умен и предпазлив. Реши, че тези качества са по-важни от очарователния наивитет на Колин, дори и да не бяха придружени от свежо, изкусително тяло.
— Имам още един въпрос, шефке.
— Какъв е той?
— Ще се погнусиш ли от начина на убийството, когато се доберем до крадеца?
Ръсел се задави. Бъртън я поблъска здравата по гърба, докато възвърне нормалното й дишане.
— Май няма нужда да ми отговаряш.
— Какво говориш, Бъртън? Да го убиеш?
— Ти наистина не разбираш за какво става дума. А уж си била университетска професорка. Нямаш ли капка здрав разум? Крадецът е видял с очите си как президентът понечва да убие Кристин Съливан, тя се опитва да му го върне, а ние с Колин нахлуваме и я очистваме. Той е очевидец! Запомни добре този термин. Аз си мислех, че е свършено с нас още преди да разбера за ножа с отпечатъците. Крадецът ще си развърже езика някъде. Помни ми думата. Не забравяй, че има факти, които не бихме могли да прикрием. Странното е, че още нищо не се е случило. Не смея да се надявам, че сме родени късметлии, а той — прекалено страхлив, за да поеме инициатива, но не мога да си обясня едно. Защо ни изнудва? — Бъртън погледна въпросително към Ръсел:
— Защото иска пари в замяна на ножа за писма. Това е. Решил е да се възползва от късмета си. Какво друго обяснение може да има?