— Този тип ни се подиграва — поклати глава Бъртън. — Играе си с нас на котка и мишка. И набира кураж. На всичкото отгоре трябва да е бил истински професионалист, за да се вмъкне в имението. Такъв човек не се плаши току-тъй.
— Е, и? Върнем ли си ножа, няма от какво да се притесняваме — каза Ръсел. Опитваше се безуспешно да разбере накъде бие Бъртън.
— Не забравяй, че той разполага със снимки. Всеки момент някоя от тях може да се появи на първа страница във „Вашингтон Поуст“. Заедно с уголемените отпечатъци на президента. Ще последват доста пикантни статийки. Журналистите ще се втурнат по следата като отвързани псета. Дори и най-малкото подозрение за връзката на Кристин Съливан и президента ще ни извади от играта. Ние ще заявим, че снимката е фалшификат, разбира се. Не е изключено и да ни повярват. Така или иначе, снимката ме притеснява далеч по-малко в сравнение с един друг проблем.
— Какъв? — попита с дрезгав глас Глория Ръсел. Имаше чувството, че й предстои да научи нещо ужасно.
— Крадецът е очевидец на всичките ни действия през онази нощ. Той знае как изглеждаме, как сме били облечени, как се казваме… Наблюдавал е как заличаваме следите — нищо чудно, че полицията още си блъска главата над липсата на отпечатъци. Този човек може да разкаже и как сме пристигнали, и как сме си отишли. Ще подшушне тук-там за раната върху рамото на президента. Ще опише как сме изстъргали куршума от стената и позицията, от която сме стреляли. Крадецът е в състояние да осведоми полицията до най-малките подробности. Първо няма да му повярват, но след това ще се сетят, че престъплението не е дело на един човек. Ще се запитат откъде са му хрумнали всичките тези идеи. Ще открият, че някои недообяснени факти се изясняват от показанията му.
Ръсел се изправи. Отиде до барчето с напитки и си наля чаша уиски. Наля и на Бъртън. Крадецът наистина беше видял всичко — дори съвкуплението й с президента, изпаднал в несвяст. Реши да прогони срамната мисъл от съзнанието си.
— Защо му е да излиза наяве, след като изплатим сумата?
— Кой е казал, че ще го направи? Не помниш ли думите си от онази нощ? Той може да действа от разстояние. Колко му е да напише едно показание и да го прати на ченгетата по пощата! Те ще разследват информацията и, току-виж, напипали нещо. Ако разполагат с някакви телесни улики като следи от слюнка, сперма или косми, няма да е трудно да проверят дали тази версия ще ги отведе до съвпадение на данните. Идеята да заподозрат президента никога не би им хрумнала, но при тази ситуация знае ли човек? При съвпадение на ДНК пробите работата ни е спукана. Или друго, да предположим, че онова копеле няма желание да се разкрива. Следователят обаче не е вчерашен. Имам предчувствие, че скоро ще го пипне. А перспективата да попаднеш на електрическия стол или да гниеш в затвора до края на дните си лесно ти развързва езика. Ще си каже и майчиното мляко, за да спаси кожата. Бил съм свидетел на подобни случаи.
Ръсел потръпна. Бъртън говореше съвсем смислено. Ричмънд й звучеше толкова убедително, но нито той, нито тя бяха предвидили такъв развой.
— Нямам желание да прекарам остатъка от живота си в постоянен страх.
— Но как да го открием?
На Бъртън му стана забавно, че Ръсел се съгласи с идеята за убийството толкова лесно. Тази жена бе готова на всичко, за да опази поста си. Така и предполагаше.
— Преди да се появят писмата му, си мислех, че нямаме никакъв шанс. Решението му да ни изнуди е доста обещаващо. С мястото, определено за парите, ще стане уязвим.
— Че той ще пожелае направо да му ги преведем по банков път. Не ми се вярва да иска да си прибере торбата с парите от някоя кофа за боклук. А къде е ножът, ще научим едва след като си е плюл на петите.
— Не бъди толкова сигурна. Аз ще имам грижата за това. Засега се опитай да спечелиш време. Ако той постави ултиматум за два дни, ти ги направи четири. Измисли нещо по-лично за текста в колонката на „Вашингтон Поуст“. Оставям това на теб, професорке. Гледай да ми осигуриш малко време.
— Какво ще правиш?
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Но, надявам се, разбираш, че провалиш ли нещата, сгромолясването ни е сигурно, и нашето, и на президента. Тогава не ме търси. Ако ме питаш, и двамата си го заслужавате.
— Не си падаш по любезностите.
— Те са безполезни — отсече той и облече сакото си. — Ричмънд е пребил Кристин Съливан не на шега. Един баща на четири деца не прощава подобни работи. Все си представяш как някое от твоите попада на същия маниак. Просто исках да ти отворя очите за скритата природа на шефа ни. Така че, ако ти е навит, помисли си добре, преди да му бутнеш.