Саймън се прекръсти и излезе от микробуса. Отвори капака. Втренчи се в двигателя. Освети мястото по-добре и попадна на отпечатъците само след минута. Омаслена следа от палец върху резервоарчето с вода за чистачките, където човек би се подпрял, докато борави с капачето за маслото. Лора разбра веднага, че отпечатъкът не е от Петис. Грабна картата с отпечатъците на Будижински. Беше почти стопроцентово сигурна, че следите няма да съвпаднат. Оказа се права. Подготви внимателно картата с новите отпечатъци и се втурна към кабинета на Франк. Завари го на прага с шапка и палто в ръка.
— Страхотна си, Лора!
— Защо не попитаме Петис дали Роджърс не се е включил в доливането на масло?
Обадиха се в компанията, но Петис вече си беше тръгнал. Никой не отговори на домашния му телефон.
Лора разглеждаше снетата следа тъй, сякаш в ръцете й е попаднало безценно съкровище.
— Не се занимавай с тази работа. Аз ще направя сверка с отпечатъците в картотеката. Нямам нищо против да работя цяла нощ, ако се наложи. Трябва да използваме връзката на Феърфакс с базата данни. Нашият терминал още не е свързан. — Саймън имаше предвид автоматизираната система за разпознаване на отпечатъци в Ричмънд, която осигуряваше достъп до компютъризираната база данни на щата.
— Имам по-добра идея — рече Франк.
— Каква е тя?
Франк извади визитка от джоба си и набра един телефонен номер.
— Бихте ли ме свързали с агент Бил Бъртън, ако обичате?
Бъртън и Франк потеглиха към сградата на ФБР, разположена на Пенсилвания Авеню. Повечето туристи намираха тази сграда, носеща името на Хувър, за доста ъгловата и грозна, но все пак не пропускаха да я посетят. В нея се помещаваше Националният център по криминалистика с компютъризирана информационна система, побрала в себе си четиринайсет централизирани бази данни, и две подсистеми с най-голямата в света колекция на престъпници. Всеки полицай би изпаднал във възторг от достъпа до нея. Десетките милиони картончета с отпечатъци увеличаваха значително шансовете на Франк да открие каквото търси.
След като предадоха картончето с отпечатъците на техниците от ФБР (инструктирани да се заемат веднага със задачата), Бъртън и Франк застанаха в коридора с чаша кафе в ръка. Изчакваха нервно резултатите.
— Ще им трябва малко време, Сет. Компютърът подава изобилие от възможни варианти. Техниците ще извършат окончателното разпознаване ръчно. Аз ще се навъртам наоколо. Привършат ли, веднага ще ти се обадя.
Франк погледна часовника си. Най-малката му дъщеря щеше да участва в някакво представление, насрочено за след четирийсет минути. Тя много държеше татко й да я види в ролята на зеленчук.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против?
— Остави ми само телефонен номер, за да знам къде да те търся.
Франк остави номера си и побърза да излезе. Следата можеше да се окаже буря в чаша вода, но предчувствията му подсказваха, че от откритието на Саймън ще излезе нещо по-сериозно. Беше изминало доста време от извършването на убийството. Обикновено в такива случаи не можеше да се разчита на никаква гореща следа. Въпреки всичко се оказа, че попаднаха на нея там, където най-малко очакваха. Франк се радваше на непредвидения обрат. Усмихна се ведро. Сети се и за шестгодишната си дъщеричка, която щеше да тича по сцената, костюмирана като краставичка.
Бъртън го наблюдаваше как се отдалечава. Той също се усмихна, но по съвършено различни причини. При обработката на дактилоскопни следи ФБР използваше фактор на чувствителност и надеждност, свеждащ вероятностите до минимум. Това означаваше, че системата щеше да подаде данните на един човек. Бъртън не сподели с Франк и факта, че е получил далеч по-големи пълномощия за работа по случая, а това му даваше значителна преднина от гледна точка на необходимото време.
По-късно същата вечер Бъртън прикова поглед в едно име, което не му говореше нищо.
ЛУТЪР АЛБЪРТ УИТНИ
Рождена дата: 5 август 1929 г. Първите три цифри на номера на социалната осигуровка бяха 179, което показваше, че Уитни е регистриран в Пенсилвания. Ръст: 173 см. Петсантиметров белег на лявата ръка, под лакътя. Данните съвпадаха с описанието на Роджърс, дадено от Петис.
Бъртън се добра до информация за миналото на Уитни посредством индекса за идентификация. Оказа се, че търсеното лице има три присъди за кражби с взлом в три различни щата. Уитни бе прекарал доста дълги интервали от време в затвора. Последното му освобождаване датираше от средата на седемдесетте години. Оттогава не се беше замесвал в престъпления, разкрити от властите. Бъртън познаваше този тип престъпници. Знаеше, че те стават все по-добри в занаята си и залавянето им често е невъзможно.