Застоялият въздух показваше, че къщата отдавна пустее. От време на време Кейт се беше опитвала да си представи жилището на баща си. Редът и чистотата наоколо не я учудиха ни най-малко.
Кейт седна на един стол посред тъмната стая. Нямаше представа, че е избрала любимото място на баща си. По подобен начин Лутър бе налучкал нейното любимо кътче, когато тайно се вмъкна в апартамента й.
Снимката на семейството им стоеше върху камината. Беше направена преди близо трийсет години. Майка й бе сложила в скута си малкото бебе с гъста черна коса, а баща й го държеше за ръчичката. Лицето му под нахлупената козирка бе ведро.
Майка й бе пазила тази снимка на нощното си шкафче до последния си дъх. Кейт я бе изхвърлила в деня на погребението й. Тогава проклинаше кръвната си връзка с Лутър Уитни. Имаха дори сходни черти на лицето. Снимката го показваше съвсем ясно. Баща й бе дошъл, за да се прости с покойницата, а Кейт се бе разкрещяла с неистова ярост. Той стоеше и я слушаше, а тя побесняваше още повече от липсата на съпротива. Накрая се нахвърли срещу него и му зашлеви плесници с двете си ръце. Роднините я дръпнаха настрани и се опитаха да я успокоят. Тогава баща й си нахлупи шапката, остави донесения букет на масата и си тръгна със зачервено от плесниците лице. Очите му бяха налети със сълзи, когато затвори тихо вратата след себе си.
Кейт се замисли за първи път, че баща й също е скърбял в деня на погребението. Скърбял е по жената, която вероятно дълго е обичал тъй, както тя го бе обичала. Кейт усети, че в гърлото й засяда буца.
Изправи се и тръгна из къщата. Ставаше все по-неспокойна. Вратата на спалнята беше открехната. Реши да надникне вътре. Запали лампата. Примижа, докато свикне със светлината, приближи се до нощната масичка и седна на леглото.
Снимките на масичката приличаха на олтар в нейна памет. Те разказваха за живота й от най-ранна възраст. Значи всяка нощ преди лягане баща й е поглеждал към нея. Най-изненадващ бе подборът на снимки от по-късните й години. Видя се като абитуриентка и като абсолвентка. Баща й със сигурност не бе присъствал на тези събития, но бе успял да ги съхрани. На никоя от снимките не беше позирала специално. На тях или вървеше нанякъде, или махаше някому. Очевидно фотоапаратът я бе заснел без нейно знание. На последната снимка Кейт слизаше по стълбите на съдилището на окръг Александрия. Първият й ден в съда. Колко се беше вълнувала тогава… Ставаше въпрос за някакво дребно закононарушение, но грейналата усмивка на лицето й показваше недвусмислено цената на извоюваната победа.
Кейт не можеше да проумее как никога не е забелязала баща си, докато я снима. После си помисли, че не е изключено да го е забелязала, но да е помислила, че се припознава.
Първата й реакция бе изблик на гняв, задето я е шпионирал през всичките тези години, и то по време на най-радостните мигове в живота й. Неканеното му присъствие сякаш ги беше осквернило по някакъв начин.
Постепенно чувствата й се промениха. Втурна се навън, за да не се поддаде на непознато досега разнежване.
Тогава се блъсна в огромния мъж, препречил изхода.
— Извинявайте, не исках да ви стряскам.
— Да ме стреснете ли? Та вие ми изкарахте акъла. — Кейт седна на леглото. Опита се да овладее нервите си, но се разтрепери още по-силно. В къщата бе доста студено.
— Бихте ли ми обяснили защо Тайните служби се интересуват от баща ми?
Погледна Бил Бъртън почти изплашена. Поне на него така му се стори. Беше я наблюдавал как разглежда спалнята. Стана му ясно, че дъщерята не поддържа близки отношения с баща си. Сигурно бе дошла да го потърси за първи път. Бъртън бе сигурен, че ще успее да се възползва от тази ситуация.
— Ние не се интересуваме особено от него. Но полицаите от Мидълтън сто на сто се интересуват.
— От Мидълтън ли?
— Аха. Не може да не сте узнали за убийството на Кристин Съливан.
Бъртън замълча, за да види какъв ефект ще произведат думите му. По лицето на Кейт се изписа недоумение.
— Едва ли предполагате в случая да е замесен баща ми — рече тя. В тона й нямаше и следа от настъпателност. Бъртън си каза, че е замислил правилно плана си. Беше го разработил веднага щом я видя.
— Следователят, натоварен със случая, го предполага. Знаем, че баща ви е проникнал в имението няколко дни преди убийството като работник в компанията за почистване на килими.
Кейт затаи дъх. Баща й да почиства килими? Трябва да е проучвал обстановката. Все същият характер. Но нима бе способен на убийство?
— Баща ми не е убиец.
— Но е крадец, нали, мис Уитни? Едва ли му е било за пръв път.