Кейт огледа дланите си. Най-сетне поклати глава.
— Хората се променят. Не знам в какви отношения сте били с него, но… — Бъртън забеляза, че тя трепна. — Имаме достатъчно доказателства да смятаме, че Лутър Уитни е свързан с това убийство по някакъв начин. Вие самата сте прокурорка. Сигурно сте изготвяли обвинения и при далеч по-оскъден материал.
— Откъде знаете каква е професията ми? — изгледа го подозрително Кейт.
— Когато видя някой да се промъква в чужда къща, проверявам що за човек е по номера на автомобила му. Имате доста висока репутация. Полицията на щата ви боготвори.
— Него го няма — огледа се Кейт. — Имам чувството, че отдавна не се е прибирал.
— Да, зная. Опитвал ли се е да влезе във връзка с вас? Имате ли представа къде може да се намира в момента?
Кейт се сети за нощната среща на Джак с баща й.
— Не — отвърна тя доста припряно.
— По-добре ще е сам да се предаде, мис Уитни. Току-виж, го застреляли някъде по невнимание — вдигна вежди Бъртън.
— Не знам къде се намира баща ми. Ние… отдавна… не контактуваме.
— Да, но въпреки това дойдохте да го видите. Знаехте къде държи резервния ключ.
— Идвам за първи път в тази къща — повиши тон Кейт.
Бъртън я изгледа внимателно. Реши, че не лъже. Беше го разбрал още докато я наблюдаваше как се лута из стаите — В състояние ли сте да го откриете?
— Не искам да имам нищо общо със случая, мистър Бъртън.
— Мисля, че вече имате, мис Уитни. По-добре ще е да ни сътрудничите.
Кейт преметна чантата си през рамо и се изправи.
— Слушайте, агент Бъртън, не се опитвайте да ме баламосвате. Имам опит в правната професия. Ако полицията реши да ме разпита, ще намери телефонния ми номер в указателя на прокуратурата. Всичко най-хубаво.
Тръгна към вратата.
— Мис Уитни?
Кейт се извърна, готова да се впусне в битка. Нямаше да се остави на някакъв си таен агент.
— Ако баща ви е извършил престъпление, трябва да се изправи пред съда. Окаже ли се невинен, никой няма да го закачи с пръст. Едва ли е необходимо да ви обяснявам как действа системата.
Кейт се готвеше да му отговори, но погледът й попадна върху снимките. Нейният първи ден в съда. Имаше чувството, че оттогава е изминала цяла вечност, макар и да не й се щеше да го признае. Всички започват с усмивки и победоносни, блеснали погледи. Ще преследват висшата цел. Кейт отдавна се беше приземила.
Думите й застинаха на устните. Извърна се и излезе. Бил Бъртън погледна първо към снимките, а после към хлопнатата врата.
17
— Защо се буташ където не ти е работа, Бил! Нали обеща да не се месиш в разследването! Заслужаваш да те пратя зад решетките, дявол те взел. И шефът ти ще ме поздрави. — Сет Франк блъсна чекмеджето на бюрото си и се изправи, побеснял от гняв.
Бил Бъртън спря да крачи из стаята. Седна, готов да преглътне упреците, които бе очаквал.
— Прав си, Сет. Ама аз също съм бил ченге. Не успях да те намеря по телефона, та реших да ида на разузнаване. Изведнъж гледам една мацка да се вмъква в къщата. Ти какво би направил на мое място?
Франк не отговори.
— Виж, Сет, прав си да ми се сърдиш, но се опитай да се вслушаш в думите ми. Тази жена е най-големият ни коз. С нейна помощ ще заловим тоя тип.
Франк се поуспокои малко.
— Какво си наумил?
— Виж сега, става въпрос не за кой да е, а за собствената му дъщеря. Тя е единствено дете. Лутър Уитни е закоравял престъпник, попадал на три пъти в затвора. Очевидно е развил професионалните си умения до съвършенство с напредването на възрастта. Жена му го е оставила, защото й е дошло до гуша от него. Да, ама точно тогава се разболяла от рак.
Бил замълча.
Сет Франк го слушаше внимателно.
— Продължавай.
— Смъртта на майката съкрушила дъщерята. Кейт Уитни приписала на баща си цялата вина за трагедията и отказала да контактува повече с него. На всичкото отгоре завършила право и се превърнала в една от най-суровите прокурорки на щата — особено по отношение на престъпленията, свързани с отнемане на чуждо имущество. Специализирала се в кражбите и обирите. Известно е, че никой не се е измъкнал от ръчичките й, преди да му друснат максимална присъда.
— Откъде събра цялата тази информация?
— Достатъчни ми бяха няколкото телефонни обаждания на когото трябва. Хората обичат да бъбрят за чуждите неудачи. Това ги изпълва с чувството, че собственият им живот е по-добър. Чиста илюзия, разбира се.
— Та къде ни отвежда семейната неразбория на Уитни?
— Сет, обмисли добре какви възможности се разкриват пред нас. Кейт мрази баща си. Направо го ненавижда.
— И ти смяташ да я използваш, за да се добереш до него? Но нали каза, че двамата отдавна са прекратили общуването?