Тя откъсна поглед от трупа на войника и с мъка се затътри към пулта за управление. Всичко в залата бе покрито с дебела ледена броня, и ръцете й оставяха кървави следи там, където се опреше. Успя с неимоверни усилия да вдигне глава и да погледне шестоъгълния екран.
Картината изтръгна от гърлото й възглас на изненада.
Машината продължаваше движението си напред. Пейзажът на екрана се люлееше плавно в такт със стъпките й, но нямаше нито снежна виелица, нито скована в лед земя. Пред тях се простираха заоблените хълмове на местността южно от Ню Йорк, огрени от яркото слънце на август само минути, след като бяха пробили стената от замръзнал въздух. Очевидно преградата на студа около Ню Йорк действаше само еднопосочно. Въображението на Черити не бе в състояние да изгради представа за техниката, способна на това постижение.
— Сигурно знаят, че идваме — каза тя.
— Естествено. — Лестър кимна и посочи една точка в горния десен ъгъл на екрана. — Вижте.
Черити премигна няколко пъти, тъй като очите й бяха все още насълзени от студа, но успя да види какво бе открил Лестър: в тази част на небето кръжеше ято дребни сребристи точици. От време на време се забелязваше ярко оранжево присветване, когато някой от планерите променяше позицията си, но корабите не се приближаваха. Очевидно екипажите им притежаваха здравословен респект пред автоматичната отбранителна система на металохода.
Или очакваха нещо друго…
Погледът й се откъсна от малката флотилия от планери и претърси хоризонта.
След всичко преживяно досега гледката й подейства като шок. Очаквала бе да намери Ню Йорк в развалини, опустошен също като другите големи градове, които бе видяла след половинвековния си сън. Нищо подобно. Небостъргачите на Манхатън си стояха непокътнати, на фона на небето се очертаваше познатият силует на града. Машината вече бе навлязла в някогашната територия на града, но непосредствено пред тях се простираше само буйна зелена растителност и зловещите бледочервени растения, които нашествениците бяха донесли със себе си на Земята. Само тук-там от джунглата стърчаха още необрасли развалини от сгради или се виждаха участъци от изоставен път. Разрушението, изглежда, бе спряло пред Манхатън. Това не помогна на Черити да се успокои.
16.
Мигащите светлини над вратата на асансьора показваха, че той бе отминал приземния етаж и сега се спускаше надолу в подземните помещения. Гурк бе запомнил точно пътя надолу, когато Стоун го доведе тук. Това бе станало преди три месеца.
Гурк беше в полусъзнание, но наред с редица други качества, които никой не подозираше у него, той притежаваше ейдетична1 памет, която работеше с прецизността на компютър и запаметяваше и най-дребната подробност, за да не я забрави никога вече. През тези три месеца той многократно бе напускал килията и бе отвеждан в други части на сградата. Всеки път той запечатваше и най-дребните детайли, а за все още непознатата част на сградата си беше изградил мислена представа с вероятност, близка до стопроцентовата сигурност, следвайки правилата на архитектурата, които прилагаха жителите на тази планета. Сигурен бе, че ще намери пътя, който води навън.
Известен проблем представляваха двете мравки, които го охраняваха по пътя надолу от частния апартамент на Стоун. Гурк не се съмняваше, че може да надвие двете насекоми. Разбира се, не тук вътре. Асансьорът бе прекалено тесен, за да си позволи дуел с тези великански създания със страхотна физическа сила. Освен това трябваше да действа бързо. Ако само една от двете успееше да подаде сигнал за тревога, всичко щеше да бъде изгубено.
Асансьорът спря, вратите се плъзнаха и Гурк се стегна вътрешно, за да се нахвърли върху мравката, вървяща пред него, и да грабне оръжието й. В последния миг обаче промени решението си, тъй като видя, че коридорът пред асансьора не бе празен. Тук бяха около половин дузина морони, а в дъното се чуваше високочестотното писукане на гласовете на други войници.
Гурк излезе послушно от асансьора, без ни най-малък признак на съпротива, и се обърна надясно. Двамата морони вървяха бързо и той бе принуден да премине в лек тръс. Това беше само в негова полза, така може би щеше по-лесно да успее да ги изненада.
1
Ейдетизъм — възпроизвеждане на зрителни представни образи с яркост, близка до тази на възприятието, дълго време след отстраняване на предмета от зрителното поле — Б.пр.