— Разбира се, че няма — отвърна Стоун с леко нервна нотка в гласа. — Съответната информация се съхранява на още три или четири други места, които са ми известни. Но при повече шанс те ще загубят за часове, а може би за дни, контрола над по-голямата част от флотата. Ако вашите приятели в Кьолн си разбират от работата, това време ще им бъде достатъчно, за да вдигнат във въздуха трансмитерната станция на Северния полюс.
Нещо подсказваше на Черити, че нямаше да бъде така лесно. Сто пъти бяха обсъждали плана с Хартман. Новият комендант на бункера в Айфел2 я бе уверил, че няма да бъде проблем да изстреля ядрена ракета към Северния полюс с такава точност, че от приземилия се там гигантски космически кораб на мороните и трансмитера на материя да остане само радиоактивен кратер. Но всичко това бе само теория. Практическото изпълнение на плана бе свързано с толкова много „ако“ и „обаче“, че в един момент Черити се отказа да разсъждава повече за евентуалните препятствия. Освен това, този следващ, втори етап на нейната безумна мисия, бе все още далеч. Първият етап бе истинска дреболия — да отидат на място, което е неизвестно, там да открият нещо, от което никой нямаше и понятие как изглежда, и после да направят нещо, но какво — Стоун не можеше да каже. Без да забравят още една подробност — да оцелеят в тази налудничава акция и да се върнат невредими.
— Нещо става тук — каза Скудър откъм вратата.
Черити го погледна бързо и отново се обърна към Стоун.
— А сега вървете, капитан Леърд — каза Стоун. — Направете точно това, което ви казах. Тук, в Търговския център, има трансмитер на всеки етаж. Ще програмирам всичките апарати така, че вие да бъдете изпратени до релейната станция на Северния полюс и оттам да бъдете предадени незабавно към сателита до Слънцето точно за една минута.
— Една минута откога?
— От момента, в който унищожите компютъра.
— А ако не успеем?
— Няма да има безплатни билети до Слънцето — каза Стоун развеселен.
— Някой ден пак ще се върнем към този разговор — заплаши го Черити, но електронното копие на Даниел Стоун се усмихна още по-широко.
— Това не би имало някакъв смисъл, капитан Леърд — каза той. — Очевидно, вие постоянно забравяте, че говорите с един компютър. Реалният Даниел Стоун няма и понятие от това, което обсъждаме.
— Престани най-после да спориш с това транзисторно радио и ела тук! — каза Скудър остро.
Черити го погледна с уплаха, но послушно се приближи и хвърли поглед навън към улицата.
Междувременно броят на мороните, които блокираха улицата, бе нараснал трикратно. Те вече не стояха неподвижно, а се движеха нервно; някои бяха вдигнали поглед към небето, като че ли търсеха нещо.
Последната мисъл извика неприятна асоциация в съзнанието на Черити. Тя реши да не мисли повече за това, обърна се рязко и каза:
— Да изчезваме оттук.
Продължиха по коридора на сградата и след малко излязоха в малък заден двор, затворен със зидове от всички страни. Черити се поколеба за миг. Погледът й обходи зеещите празни прозорци, но тя никъде не откри блясъка на рогова броня или искренето на безизразните очи на насекомите. Прекосиха ходом заградения правоъгълник и влязоха в съседната сграда.
По този начин изминаха не по-малко от две-три мили. Всеки път на края на редицата изоставени жилищни сгради се натъкваха на една и съща картина: верига от неподвижни, въоръжени морони, които блокираха всяка улица. Предположението на Черити се оправда: мороните бяха блокирали целия квартал.
— Вижте! — прошепна Скудър и посочи в небето. Черити проследи с поглед протегнатата му ръка. Очакваше да види планер или някаква друга летателна машина, но погледът й бе привлечен от нещо, което приличаше на огромен къс черна кожа с потрепващи разръфани краища и се носеше безтегловно от вятъра.
— Какво е това? — прошепна Скудър.
— Търсачът — каза Лестър.
Черити му отправи въпросителен поглед, но после отново се съсредоточи върху странното Нещо в небето. Изведнъж й се стори познато и след миг споменът се върна. Беше отдавна, преди цяла вечност. Видяла бе подобно същество преди петдесет години. И тогава на пръв поглед й се стори безобидно, но много странно, нещо като късче изтекъл мрак, което се плъзгаше по небето. По-късно бе видяла как това привидно безвредно нещо бе обгърнало и просто бе смачкало един тежковъоръжен боен хеликоптер.