Зак я чакаше до вратата и я отведе до празния стол начело на масата. Докато минаваше край обветрените лица на големите клечки в Нюйоркската полиция, Филис Ярбъро приятелски й намигна. Хийт кимна на заместник-комисаря и зае мястото си.
Тод Аткинс, заместник-комисарят по юридическите въпроси, седеше срещу нея на противоположния край на масата. Щом Чукът седна на сгъваемия стол зад шефа си, Аткинс внимателно каза:
— Благодаря ви, че дойдохте. Осъзнавам, че моментът е ужасен за вас и искам да знаете, че сте в мислите ни.
Ники отблъсна поредната вълна смазваща скръб и успя да каже с най-професионалния си тон:
— Благодаря, сър.
— Поискахме да дойдете, за да вземем мерки веднага — продължи адвокатът на Централното управление. — Комисарят също щеше да дойде, но в момента е на среща в Капитолия и ние сметнахме, че е важно да поправим грешката, която допуснахме по отношение на вашия статут.
Той продължи и докато описваше гафа им с неясен, умишлено усложнен език, Ники усети, че попада в калейдоскопа, който я беше погълнал при замъка „Белведере“, след като я нападнаха. Гледаше Аткинс в очите, но около него се въртяха най-различни картини. Руук, отпуснат в ръцете й след изстрела… Монтроуз, който ругае разпечатките с данни за работата му… Бледото лице на Руук… Ван Мийтър, който проверява пулса на Стелджес в автоморгата… Кръвта на Руук в умивалника, когато най-сетне бе измила ръцете си… Дъската с подробностите за убийството на Граф, която капитан Айрънс изтри толкова небрежно, оставяйки само размазани следи от червения й маркер…
Заключителния тон на Аткинс я върна в настоящето.
— Прибързахме в заключенията си — каза той, — за което ви поднасяме искрените си извинения.
— Приемам ги, сър — каза тя и добави: — И ги оценявам.
Каменните лица наоколо се поотпуснаха, някои дори й се усмихнаха.
— Решихме веднага да ви върнем на работа, детектив Хийт — продължи Аткинс. — Трябва също да спомена, че от началото до края имахте ревностен защитник сред нас, но това не е тайна.
— Не е, защото тя не ни позволи да го забравим — разсмя се началникът на „Личен състав“, което разведри атмосферата.
— И така — каза Аткинс, — давам думата на заместник-комисаря по технологическото развитие. Филис?
Щастливо усмихната, седналата в средата на дългата махагонова маса, Филис Ярбъро се наведе напред и наклони глава, за да вижда по-добре Ники.
— Детектив Хийт… Приятно е отново да ви наричат така, нали? Е, не свиквайте с това. За мен е чест и привилегия да ви съобщя, че от днес не само отново сте следовател, но ще получите златна нашивка и чин лейтенант в Нюйоркската полиция.
Сърцето на Ники запрепуска в гърдите й, а Филис изчака аплодисментите да утихнат.
— Поздравления. Искам да добавя следното — не се съмняваме, че това е едва първото стъпало от изкачването ви в Централното управление.
Ръкоплясканията се усилиха, чуха се дори няколко „Точно така, точно така“. Накрая всички замлъкнаха и обърнаха глави към Ники — очевидно беше неин ред.
Хийт стана.
— Нека повторя онова, което казах на устния си изпит преди няколко дни. Работата в Нюйоркската полиция за мен е не просто работа, а целта на живота ми. Ако съм професионалист, това е именно защото я приемам толкова лично. Затова с удоволствие приемам възстановяването си в длъжност и ви изказвам своите благодарности.
Надигнаха се аплодисменти, но тя ги спря, като вдигна ръка.
— По същата причина с уважение отказвам повишението в чин лейтенант.
Всеобщата реакция би могла да се опише като „удивление“, но думата не беше достатъчно силна. Сериозните, закоравели ченгета с безизразни физиономии, които седяха пред нея, бяха смаяни. Особено Филис Ярбъро, която тръсна неразбиращо глава и се огледа с надеждата останалите да й помогнат да разбере какво става.
— За да не ви се сторя неблагодарна — повярвайте ми, изпитвам искрена признателност, — нека ви помогна да разберете решението ми, като се върна към онова, което казах преди малко. Това е моят живот. Постъпих в Нюйоркската полиция, за да помагам на хората, станали жертва на престъпление. С течение на времето обикнах работата си още повече заради приятелството ми с най-добрите ченгета в света и гордостта, която изпитвам, че работя с тях. Работата е там, че процесът, през който минах, докато получа това повишение, както и някои неща, които научих през изминалите седмици, ми помогнаха да осъзная, че тръгна ли нагоре, ще се отдалеча от улицата. От причината, поради която станах полицай. Администраторите вършат важна работа, но мен не ме вълнуват статистическите данни, графиците и всичко останало. Вълнува ме онова, за което съм родена — да се боря с престъпността. Там, навън. Благодаря ви за доверието и за това, че ме изслушахте.