— Делото е за жестоко и нечовешко отношение към животни — заяви Стив на съдебните заседатели.
„Не, не е“, помисли Виктория.
— Благодарение на въпросниците ви вече знам кои сред вас имат домашни любимци и ви чувствам доста близки — приближи се до номер четири, жена на средна възраст с достатъчно медна коса, та да може орел рибар да свие гнездо в нея, и очила на верижка през врата.
— Госпожо Овъртън, обзалагам се, че много обичате рижавия си котарак. И аз обичам моя.
„О, боже! Стивън няма котарак. Той е алергичен към котки. Ругае котките от тези, които ровят в боклука, до онези, които пеят «Спомени» и «Мистър Мистофилис».20“
Госпожа Овъртън грейна, моментално завладяна от глупостите на Стив.
— Ще се шокирате ли, ако разберете, госпожо Овъртън, че някои безскрупулни козметични компании използват котешки карантии за производството на женска козметика?
— О, мили боже! — промърмори тя и вдигна ръка пред устата си.
— А пък в неврологичните лаборатории оперират маймуни без упойка за изследователски цели?
— Варварщина — съгласи се жената.
— А тестисите на малки кученца се смилат на прах, за да могат някои мъже да увеличат потентността си?
— Зверове — изстена госпожа Овъртън.
Виктория не знаеше колко от това е вярно и се съмняваше, че и Стив знае. Когато го прихванеха, ревеше като ревностен проповедник в сектантска палатка, обещаваше благини за последователите на Соломоновия път и заплашваше с адски мъки симпатизантите на прокуратурата.
— Сега, госпожо Овъртън, моят клиент, младият Джералд, ето тук… — и той посочи към младия Джералд, който свенливо се усмихна на съдебните заседатели — е бил свидетел на тормоза и изтезанията, на които са били подложени беззащитни животни, попаднали в ръцете на безсърдечни и алчни хора. И единственото намерение на младия Джералд в нощта на инцидента е било да защити два великолепни делфина, тези толкова благородни и интелигентни създания.
Госпожа Овъртън кимна. Както и всички останали. Дванайсет граждани, честни и добри, ужасени от жестоките издевателства над животните.
— И какво видял младият Джералд онази нощ? Думите не са в състояние да предадат образите, които са се запечатали във впечатлителния му ум.
Стив се пресегна и бръкна в куфарчето си.
„Какво може да последва? Там със сигурност няма папки.“
Котка!
Стив извади от старата си адвокатска чанта дебела оранжева котка и я размаха над главата си, стисна я с две ръце за врата и задърпа. Силно. Още по-силно, докато вените на врата му не изскочиха.
— Господин Соломон! — възкликна разтревожено съдията.
Елууд Рийд, съдебният пристав, се размърда на стола си и дори понечи да се изправи.
Устните на госпожа Овъртън се разтрепериха.
Изведнъж котката се скъса на две, главата остана в дясната ръка на Стив, а тялото — в лявата.
Някой в галерията изписка. Госпожа Овъртън всеки момент щеше да припадне. Друг заседател тръгна да повръща.
Пълнежът на котката се разхвърча като перушина. Животното беше истинско, макар и отдавна мъртво. Предишният собственик бе накарал да го препарират. Стив явно го беше купил от някой от прашасалите антикварни магазини на „Кале Очо“.
— Ето това е оформило младия Джералд Наш! — гръмовно заяви Стив. — Това го е превърнало в млад мъж, който би рискувал живота си, за да спаси живота на сладките, беззащитни животни!
Виктория скочи. Канеше се да възрази, когато забеляза, че очите на Стив спокойно оглеждат съдебните заседатели. Проучваше ги. Проверяваше израженията им. Броеше гласовете. Ужасените бяха заседатели на защитата. Развеселените, включително Нобучи Фукуи, дипломираният счетоводител, който леко се усмихваше, бяха на страната на обвинението.
— Ваша чест — спокойно се намеси Виктория. — Чудя се дали обезглавяването на препарирана котка може да бъде използвано при подбора на съдебни заседатели.
— Със сигурност не и преди обяд — съдия Гридли натисна копчето и наду парната свирка. — Отиваме да заредим и се връщаме точно в един и половина.
Стив и Виктория слязоха заедно с асансьора до кафето. Той явно очакваше тя да каже нещо. Поредното конско за лошото момче.
„Няма да му доставя това удоволствие.“
След миг Стив каза:
— Е, мисля, че успях да събудя всички.
Тя продължаваше да мълчи, добави и прозявка за подсилване на ефекта. Или за обезсилване.