Диксън си даде сметка, че ако не се раздвижи още в следващата секунда, ще изгуби и последния остатък от чувствата на баща си. Хукна към умивалника, напълни една чаша с вода и му я поднесе.
— Ето, заповядай.
Франклин отпи няколко глътки, закашля се и най-сетне успя да си поеме дъх. Хапчето очевидно започваше да действа.
— Извикай майка си — дрезгаво нареди той.
Диксън се подчини. Дали старецът усети мислите ми, запита се той, докато напускаше кабинета.
Ирен Манинг се втурна към дивана, погледна лицето на съпруга си и веднага хвана телефона. Набра 911 и каза на телефонистката, че съпругът й вероятно е получил сърдечен удар. Продиктува адреса, остави слушалката и се наведе над Франклин.
— Взе ли си хапчето?
Той само кимна с глава.
— Тогава ще лежиш спокойно, докато пристигне екипът на бърза помощ. — Седна до него, взе ръцете му в своите и нежно ги разтърка. — Ще се оправиш, Франклин… Ще се оправиш.
Скоро в далечината се чу нарастващ вой на сирена. Ирен вдигна глава към лицето на Диксън, но той гузно отмести поглед встрани.
49
Кейт набра вътрешния номер на Чарлс и каза, че иска да го види. Завари го зад бюрото, с вдигнати на ръба крака и чаша питие в ръка.
— Кейт! — Той свали краката си и стана да я посрещне. — Разтревожих се. Не е в стила ти да спиш по време на работа.
— Посещението при Сандра се оказа доста изтощително.
— Ще ми разкажеш ли?
— Не сега, ако нямаш нищо против.
Той сложи ръце върху раменете й, но тя внимателно се отдръпна и махна по посока на дивана.
— Нека седнем…
— Разбира се. Искаш ли едно питие?
— Не, благодаря.
Той се отпусна срещу нея, на челото му се появиха недоумяващи бръчки.
— Пак ли ще говорим за Ан? Ядосана си, защото снощи, по време на приема, нямах вид на отчаян от живота? За бога, Кейт, как другояче бих могъл да се държа? Вече сме съвсем близо до това, което искаме… Не можеш ли да проявиш още мъничко търпение?
— Нямах намерение да засягам този въпрос — тихо отвърна тя. — Исках да си поговорим за истината. Кажи ми предварително, ако не си в състояние на подобно нещо. Но не желая да ме лъжеш.
— Окей, давай.
— Защо не ми каза, че две седмици преди смъртта на Джеймс сте спорили относно завещанието му?
— Откъде знаеш?
— Предупредих те, че няма да търпя номера, Чарлс. Или ще ми отговориш честно, или отивам при областния прокурор!
— Шегуваш се!
— Опитай и ще видиш!
Той се изправи, наля в чашата си два пръста скоч и добави нова бучка лед. Гласът му долетя до Кейт тих, но някак напрегнат.
— Това не променя нищо…
— Не е ли по-добре аз да преценя това?
— Откога реши да се превъплъщаваш в ролята на съдия?
— Аз съм защитник на една жена, обвинена в предумишлено убийство! — погледна го с негодувание тя. — И като такъв имам право да науча всички обстоятелства по делото, особено когато те са притежание на колега от фирмата!
— Вече ги научи, нали? — остро отвърна той. — С Джеймс спорихме по някои клаузи на завещанието, отнасящи се до правата на Тео. Той беше склонен да го посочи за главен изпълнител, но после се отметна. Нима човек не може да спори с най-близкия си приятел?
— Може, разбира се. Но защо тогава не сподели с никого за това? Особено след като стана ясно, че завещанието ще бъде оспорено в съда… Това ме тревожи, Чарлс!
— Кейт, моля те да разсъждаваш разумно! Най-добрият ми приятел стана жертва на брутално убийство! Животът ми се превърна в ад! Принуден съм да управлявам компанията и фондацията на Джеймс д’Арси, да защитавам валидността на завещанието му в съда, да се боря с онзи задник Диксън и братчето Тео относно някакви въображаеми промени в последната воля на Джеймс! — Разклати чашата си, кубчетата лед звъннаха в стените й. — Едновременно с това се боря да получа ръководния пост в кантората, тъй като Диксън е твърдо решен да я продаде на акулите от Ню Йорк и Франклин разчита единствено на мен да го спра. При това, без да наранявам шибаните му чувства! Не мислиш ли, че всичко това е предостатъчно?
Кейт се приведе напред и примирително промълви:
— Отчитам го, Чарлс. И затова ти прощавам много неща. Оставих личните си чувства настрана, тъй като съзнавам пред колко тежки проблеми си изправен. Но не мога да приема факта, че не си споделил с мен една толкова важна подробност за делото, което водя…