— Господи, какво общо с делото ти има някакъв мой спор с Джеймс? — погледна я раздразнено Чарлс.
— Как какво? — изви вежди Кейт. — Нима не съзнаваш, че след подобен спор ти автоматически се включваш в списъка на заподозрените?
— Станах и убиец, така ли? — мрачно я изгледа той.
— Не — въздъхна тя. — Но заподозрян, за когото полицията не знае нищо.
— Само защото сме спорили?! — не можа да повярва на ушите си Чарлс.
— Не — поклати глава тя. — По-скоро, защото си спестил на властите жизненоважна информация.
— За което съжалявам, дявол да го вземе! — извика той, сграбчи телефонната слушалка и я тикна в ръцете й. — Ето, позвъни на детектив Боуър, на Мадлин Гулд и на който още се сетиш! Разкажи им каквото искаш!
— Успокой се — вдигна ръка Кейт. — Опитвам се да проведа един разумен разговор, но ти подскачаш като опарен!
— Разумен разговор? — присви очи той. — Заявяваш, че съм заподозрян в убийството на най-близкия си приятел и наричаш това „разумен разговор“?!
— Вече не си заподозрян, тъй като Томи се призна за виновен.
— И това трябва да ме успокои, така ли? — Той затръшна слушалката, седна на дивана до нея и хвана ръката й. — Това е лудост, Кейт!
Тя усети как кожата й леко настръхва от докосването му и внимателно се отдръпна.
— Моля те, нека запазим деловия тон на разговора.
— Окей, госпожице адвокат — въздъхна той и се премести на отсрещния стол. — В интерес на истината, за която толкова настояваш, ще добавя, че през въпросната вечер Джеймс обмисляше и някои промени в предбрачния си договор. Искаше да завещае на Сандра повече средства от благодарност, че го е дарила със син. Това съвсем не беше в стила му. Аз обаче го посъветвах да не предприема нищо, преди да съм проверил някои неща.
— Защо?
— Вече бях чул слуховете, че Сандра си има любовник.
Кейт не успя да прикрие изненадата си.
— И му го каза?!
— Само му загатнах…
— Как е възможно да кажеш подобно нещо на най-добрия си приятел?!
— Никой не можеше да нарани Джеймс. Той беше известен с дебелата си кожа. — Чашата отново се поклати в ръката му, изражението на лицето му остана непроницаемо.
Кейт си спомни разговорите със Сандра и Тео. Те потвърждаваха по безспорен начин, че Джеймс е бил жесток човек.
— Склонна съм да приема това определение — промълви тя. — Особено след всичко, което научих от Сандра.
— Какво по-точно ти е казала тя?
— Че Джеймс я смазвал от бой, стягал е примка около шията й, дори я принуждавал да правят секс с нож в ръка.
Той я погледна с истинско смайване.
— Знаех, че има избухлив характер, но никога не съм допускал, че може да е толкова гадно копеле. Сигурна ли си, че Сандра ти е казала истината?
— Да — кимна Кейт. — Освен това открихме Мария…
— Къде?
— В Мексико.
— Франк е заминал, въпреки отказа на Диксън да отпусне средства?
— А ти нима си допускал, че ще се откажа да търся истината заради няколко хиляди долара? — присви очи тя.
— Това вече прилича на моето момиче! — промълви с уважение той и на устните му се появи подобие на усмивка.
— Как реагира Джеймс, когато му подхвърли за изневярата на Сандра?
— Каза да наема частен детектив и да я поставя под наблюдение.
— Ти стори ли го?
— Да.
— Кого нае?
— Помниш ли Марти?
— Но нали сам казваше, че работи по някаква задача извън града?
— Това беше, преди да замине…
— Той прие ли задачата?
— Знаеш ли, не съм много сигурен.
— Искам телефона и адреса му — отсече Кейт.
Чарлс й хвърли един продължителен поглед, после бавно кимна с глава.
— Добре.
— Сега, ако обичаш.
Той стана, отиде до бюрото си и надраска нещо върху лист хартия.
Кейт се облегна назад и замислено забарабани по кожената седалка на дивана.
— Що за човек беше всъщност Джеймс? — тихо попита тя.
— Човек на крайностите — размаха чашата Чарлс. — В един момент кипи от сърдечност и е душата на компанията. Топъл, щедър, любезен — образец на добър приятел. В следващия обаче става съвсем различен: жесток, зъл, отмъстителен.
— Май не ти е било лесно с него… — подхвърли Кейт.
— Бях му свикнал — сви рамене Чарлс. — Действително не беше лесно, но и двамата намерихме начин да търпим особеностите на характерите си, без това да се отразява на добрите ни отношения.