— Какъв беше този начин?
— Аз вършех цялата практическа работа, а той все намираше за какво да се заяде. Тогава просто му казвах да върви на майната си и нещата се оправяха.
Тя се засмя, въпреки волята си. На неговото лице също се появи подобие на усмивка.
— Искам да кажа, че скандалите помежду ни бяха нещо обикновено — добави той. — Мисля, че освен мен, едва ли някой друг смееше да се кара с него по подобен начин. Хората предпочитаха да отстъпват пред избухливия му нрав. Ако се поровиш достатъчно дълбоко, с положителност ще откриеш това.
Забележката му я жегна. Беше достатъчно честна, за да признае правотата й. Нима сама не беше се уверила в избухливостта на Джеймс през онази последна вечер?
— Как стигнахте до скандал относно завещанието? — попита на глас тя.
— За всичко е виновен Диксън, който постоянно пускаше мухи на Тео. Много държеше Тео да получи повече власт, особено по отношение на фондацията. Това беше основната причина да настояват за промяна в завещанието. Естествено, Тео както винаги вършеше това, което иска Диксън, а Джеймс побесняваше…
— Но какво общо си имал ти с всичко това?
— Сложно е за обяснение — въздъхна Чарлс и се облегна назад.
— Опитай, все пак…
— Нещата, които ще чуеш, вероятно няма да ти харесат — мрачно се усмихна той.
— Не съм дете. Зная, че не си съвършен.
— Наистина ли, Кейт? — погледна я в очите той. — Нима не те привличат моите връзки и влияние?
— Това не е честно!
— Но е истина, нали?
Тя тръсна глава и се върна върху темата на разговора:
— Защо си бил против Тео?
— Не ми се искаше да споделям властта — въздъхна Чарлс. — Бях свикнал да се разпореждам с компанията и фондацията както намеря за добре. Джеймс ми беше прехвърлил абсолютно цялата отговорност. Ласкаех се от мисълта, че е сторил това, защото цени деловите ми качества. — Усмивката му разкри два реда бели и равни зъби. — Но колкото повече се товарех с работа, толкова повече Джеймс се забавляваше за моя сметка. Макар аз да си въобразявах, че е обратното, че го правя все по-зависим от себе си. Трябваше да минат години, за да разбера, че по отношение на мен той просто прилага древната система с моркова и тоягата. Предложи ми моркова чрез неограничената власт над огромната му империя, а после, когато вече свикнах с тази власт, размаха тоягата и заплаши да ми я отнеме, ако не изпълнявам желанията му.
Кейт бавно поклати глава.
— Май между вас наистина е съществувало взаимно уважение, а?
— След като държах да ме третира по достоен начин в обществото, аз трябваше да му позволя и обратното: да ми крещи и да ме унижава, когато сме насаме. Такава беше цената на сделката.
— И ти беше съгласен да я платиш?
— Да.
— Разбирам… А по това време Тео имаше ли думата относно делата на фондацията?
— Не.
— Защо?
Чарлс поясни, че Джеймс винаги е обичал да прави сечено на Тео и да го лишава именно от онова, на което държи. Тези думи съвпадаха напълно с разказа на Тео и в душата на Кейт се промъкна облекчение.
— Но защо Уилям е дал толкова много власт в ръцете на единия си син за сметка на другия? — попита тя.
— О, старият Уилям! — светнаха очите на Чарлс. — Най-страхотният интригант, когото познавам! Той съвсем не искаше да даде толкова голяма свобода на Джеймс, но стана така, че един ден първородният му син просто си я взе! А изправен срещу тези двамата, Тео действително нямаше никакъв шанс…
Кейт замълча, умът й напрегнато работеше.
— Коя е причината да се опасяваш от Тео? — попита най-сетне тя.
— Парите — кратко отвърна той.
— Не те разбирам…
Той се поколеба за миг, после вдигна глава.
— Кейт, основната част от парите, с които оперирам, принадлежи на Ан…
— Но като юрист ти печелиш поне един милион долара годишно!
— Повече от милион — поправи я той. — Но това са парите от заплатата ми. От тях плащам данъци, с тях издържам и семейството си. Ако ти кажа колко отиват за таксите на двете ми деца в колежа „Айви Лийг“, веднага ще разбереш, че не ми остава почти нищо. Домът ми струва осем милиона долара, но парите за покупката дойдоха от личната сметка на Ан. Горе-долу такова е положението и с всичко останало: вила, яхта, разточителни приеми… Тя плаща за това. Парите на семейство Манинг са стари, отлежали пари. Когато се ожених за Ан, тя притежаваше милиони долари в акции и ценни книжа. Развъртях ги, направих всичко възможно да ги умножа и мисля, че успях. Но те продължават да са на Ан, а не мои… В случай на развод ще получа трохи.