— Но защо изобщо мислиш за развод, след като парите са толкова важни за теб?
— Защото те обичам — усмихна се той. — И ти прекрасно го знаеш. Но преди това искам да осигуря нещичко за съвместното ни бъдеще.
— Аз също печеля добре — подхвърли тя и изпитателно го погледна.
— За съжаление обаче аз вече свикнах на големите пари — поклати глава той. — Не мога да си представя, че цял живот ще се претрепвам от работа. Иска ми се двамата с теб да пътуваме по света, да имаме хубав дом и една-две вили в красиви местности. Яхта, частен самолет, скъпи коли… Не забравям и политиката — другата голяма любов на живота ми. За да бъдеш играч на високо ниво, са необходими не само връзки и влияние, но и много пари… А аз мога да разполагам с тях, само докато съм шеф на компанията и фондацията „Д’Арси“.
— Бихме могли да живеем в моето жилище — сякаш не го чу тя.
— Наистина бихме могли — отвърна той и очите му потъмняха. — Но ако ме попиташ дали ще бъда щастлив, несъмнено ще получиш отрицателен отговор.
— Нямах представа, че мислиш така…
— Защото добре се грижа за себе си…
— Как?
— Използвам част от парите на фондацията за финансиране на някои лични сделки…
Тя почти изхълца от смайване.
— Парите ще бъдат върнати до последния цент — увери я той. — Но междувременно съвсем не ми се иска Тео да си пъха носа в тези неща.
— Искаш да кажеш, че си откраднал пари от фондацията?!
— Предпочитам думата „заем“.
— Как можеш да постъпваш така?!
— Мога и още как — присви очи той. — Преди всичко, защото нямам чувството, че постъпката ми е лоша. Ще ти разкажа една малка история. Преди няколко години, по време на кризата в бизнеса с недвижими имоти, Джеймс беше изпаднал в дълбоко отчаяние. Беше закупил доста имоти в Южна Калифорния, но цените стремглаво падаха. Загубите му бяха огромни. Слушах го как търси изход и подхвърля разни цифри за продажба на едро. Всичките имоти накуп. Започнах да се замислям и скоро открих решението на задачата… Един ден небрежно го попитах дали ще даде два процента от общата стойност на човек, който би се наел да продаде имотите на цена, по-висока от пазарната. „Веднага“, погледна ме в очите той. „Дори ако този човек съм аз?“ — попитах. Джеймс прекрасно знаеше, че искам да бъда независим от парите на Ан. „Естествено“, отвърна той.
Очите на Кейт се заковаха върху лицето му.
— Залових се за работа — продължи с въздишка Чарлс. — Зарязах всички ангажименти и тръгнах да обикалям страната. В продължение на два месеца търсих клиенти, разговарях с какви ли не типове. Хрумна ми идеята за първоначално финансиране на строителството на всеки, който закупи имот. Нелоша идея, тъй като „Д’Арси къмпани“ получаваше възможност за бъдещи дивиденти, при това доста солидни.
Кейт беше дълбоко впечатлена. За пръв път чуваше, че далновидната маркетингова стратегия на „Д’Арси къмпани“ е била реализирана по идея на Чарлс.
— Какво стана след това? — любопитно го погледна тя.
— Джеймс прие идеята ми с възторг и даде зелена светлина пред нея. По-късно го попитах за процентите и той каза, че няма проблеми… — Красивото лице на Чарлс помръкна още повече. — Така и не видях тези пари. На настояванията ми Джеймс само се усмихваше.
— Той разбра ли за машинациите ти? — попита със свито сърце Кейт.
— Не. Дори не подозираше.
— Как тогава го разубеди по отношение на Тео?
— Като му посочих истината. Тео без съмнение щеше да вкара в семейния бизнес и Диксън. Което щеше да накара Джеймс дълбоко да съжалява. В крайна сметка той прие моите аргументи, но преди това едва не стигнахме до бой. — По лицето му пробяга усмивка. — Понякога много се разпалвахме… Онази нощ победител бях аз… Но още на другата сутрин той заяви, че продължава да се колебае… Помоли ме да помисля за най-добрия начин да включим и Тео в ръководството на семейната империя. Обещах да помисля, но после стана нещастието и всичко спря…
— Все още не си ми обяснил защо запази мълчание — напомни му Кейт.
— Защо ме притискаш? — ядоса се Чарлс. — Джеймс е мъртъв и това вече не е от значение! В документите промяна няма, а фактът, че е обмислял подобно нещо, няма никаква правна сила. Подобно признание би нанесло вреда единствено на мен самия. Освен това Джеймс очевидно възнамеряваше да ми свие поредния си жесток номер. Промяната на мнението му още на другия ден е ярко доказателство за това. Не разбирам на кого съм навредил, като съм запазил мълчание!