— Просто взе колата и напусна къщата на Абигейл, а? — попита тя, докато затваряше след Чарлс.
— Точно така — въздъхна той. — Дори мисля, че се забавих…
Забелязала уморения му вид, Кейт загрижено попита:
— Какво стана?
— Първо ми налей едно питие…
Тя отвори предната част на старинна броня, превърната в барче, извади бутилка уиски и сипа два пръста в една чаша. Той отпи едра глътка, отпусна се на дивана и облегна широкия си гръб на възглавниците.
— Ела тук — рече и потупа мястото до себе си.
Кейт седна с подвити крака.
— Нямаш представа какъв идиот е моят зет!
— Какво пак е прегрешил горкичкият Диксън? — усмихна се Кейт.
— Прояви нахалството да пита губернатора дали Джеймс не му е говорил за завещанието си! Можеш ли да си го представиш? — Тръсна глава и продължи, без да чака отговор: — Откъде това дебелоочие, да го вземат мътните? Едва днес погребахме приятеля си!
Кейт отбеляза необичайната му възбуда.
— Преди всичко трябва да бъдем сигурни, че смъртта на Джеймс няма да навреди на компанията „Д’Арси“ и на фондацията. А проклетото завещание може да почака!
— Във вестника пише, че продажбите на „Д’Арси“ спадат — подхвърли загрижено Кейт.
— Как няма да спадат с тези слухове за предумишлено убийство! — въздъхна Чарлс. Вдигна чашата до устата си, после я остави на масичката и взе ръката на Кейт. — Какво си говорихте с Ан, докато бяхте сами?
— Нищо особено — сви рамене тя. — Безсмислени любезности…
— Видях как поруменя. — Взе лицето й между дланите си той. — Тя те е притеснила.
— Ами… — Кейт предпочете да замълчи.
— Кучка е — довърши вместо нея той. — Това искаше да кажеш, нали? Моля те, Кейт, разкажи какво си говорихте…
— Каза, че не е хубаво, че не съм омъжена…
— О, господи! — изстена Чарлс. — Трябва да се извиня вместо нея. Понякога тази жена наистина има змийски език!
— Не е лесна — кимна Кейт. — Но ти не се притеснявай, справих се добре.
— Дано — усмихна се той и край очите му се образува мрежа от ситни бръчици. — Нямаш представа колко ми е трудно да съжителствам напоследък с нея…
— Тя знае за нас — каза Кейт. Без следа от колебание, с дълбоко вътрешно убеждение.
— Не — поклати глава той. — Ако знаеше, щеше да ни причини големи неприятности.
— Интуицията ми казва, че знае — упорито повтори Кейт.
— Хайде да не говорим повече за нея — въздъхна Чарлс. — Единственото, за което мечтая в момента, е да заровя лице в меките ти гърди и да забравя този кошмар! — Придърпа я към себе си и потърси устните й.
Целувката им беше дълга и страстна. Ръката му бавно се плъзна по гърба й. Усетила желанието му да бъде глезен, Кейт нежно го погали по врата.
— Ела в другата стая, там ще се отпуснеш — прошепна тя.
Хвана ръката му и го поведе към спалнята си. Отвори гардероба и извади дебелия халат, който пазеше специално за него. Той го сграбчи и изчезна в банята, след малко зад вратата се чу струята на душа. Излезе няколко минути по-късно, гъстата му черна коса блестеше.
Облякла тънък пеньоар от бежова коприна, Кейт го погледна. Усети желанието в очите му и й стана добре. Чарлс я придърпа в леглото и зарови глава в гърдите й, пулсът й се ускори. Устните им се сляха в пламенна целувка.
— Толкова много искам да съм с теб! — дрезгаво прошепна той.
В отговор Кейт позволи на езика си да предприеме бавно и сладостно пътешествие надолу по тялото му. Отмина изпъкналия гръден кош, плъзна се към подчертано тънкия му кръст и продължи надолу. Усети ерекцията му през хавлията, развърза коланчето и го погали.
Той изстена, отдръпна се назад и заби продължителен поглед в очите й. Върхът на пръста му докосна бузата й, после се плъзна по клепачите, веждите, издължения нос и щедрата уста.
— Колко си хубава!
Дръпна я върху себе си, притегли главата й и отново я целуна. Ръцете му разтвориха полите на пеньоара и потърсиха гърдите й. Кейт усети как зърната й се втвърдяват, заля я топлата вълна на насладата. После отмести глава и прошепна:
— Легни…
Той се отпусна върху възглавниците. Устните и езикът й се плъзнаха по корема му, пръстите й се вкопчиха в гъстата растителност на гърдите му. Придвижи се надолу, усети как тялото му потръпва и се отпуска.