Стресна я острият телефонен звън. Механично се пресегна и вдигна слушалката, очите й се сведоха към пръснатите по бюрото документи.
— Не бързай отново да затваряш, Чарлс! — разнесе се остър и неприятен глас в мембраната. — Искам тези сто бона и те предупреждавам, че ако не ги получа до двадесет и четири часа, ще натикам делото Д’Арси право в муцуната ти!
Линията онемя, а Кейт едва сега си даде сметка, че беше вдигнала личния телефон на Чарлс. Онзи, който го нямаше в указателя. Гласът отсреща й прозвуча познато, но не можеше да се сети на кого принадлежи. Напрегна паметта си, но напразно. Очевидно ставаше въпрос за изнудване. Кой би могъл да притиска Чарлс? В главата й нещо прещрака и тя почти хлъцна от изненада. Гласът принадлежеше на Марти — частния детектив, който доскоро изпълняваше поръчки на кантората. Странно, но в приключилия съвсем неотдавна разговор бяха споменали именно неговото име. Но какво, за бога, означаваха думите му?
Краката й внезапно омекнаха и тя се отпусна на стола на Чарлс. Какво иска Марти? Чарлс продължава да твърди, че Джеймс е имал намерение да промени своето завещание, но не го е сторил. Диксън, от своя страна, се беше заклел пред съда, че е виждал с очите си новото завещание. Умът й светкавично пробяга по всички вероятности. Нима действително има друго завещание? Дали Чарлс го е скрил или унищожил след смъртта на Джеймс? Върна се отново към разговора… Той заяви, че зло не е сторено на никого. Джеймс е обмислял евентуални промени в документа и нищо повече. Сега обаче Кейт не можеше да бъде стопроцентово сигурна в думите на Чарлс. Той вече доказа, че е в състояние да лъже…
Ако новото завещание е попаднало в ръцете на Чарлс, той несъмнено е имал възможността да го унищожи… Но има и друга възможност — да не го сторил. Въпросът тогава се променя: къде е новото завещание? Знаеше, че Чарлс пази писмата й в специален, вграден в писалището му сейф. Ще трябва да го намеря, рече си тя и се залови за работа. Опипвайки дъното на предпоследното чекмедже, тя откри, че една от дъските е подвижна. Наведе се, огледа я отблизо и установи, че дъската се вади. Зад нея се появи малко черно копче. Натисна го и дъното на чекмеджето се плъзна встрани. Под него се показа вратичката на стоманен сейф с цифрова комбинация. Завъртя колелцето, но касата отказа да се отвори.
Извърна се на другата страна и започна да преглежда останалите отделения на масивното писалище. Всичко вътре беше подредено безупречно. В третото чекмедже видя дебела книга, измъкна я и с учудване установи, че това е Библията. За какво му е на Чарлс Библия, озадачено се запита тя. Откакто го познаваше, той не беше стъпвал в църква, с изключение на неизбежните сватби и погребения. Никога не й беше споменавал за някакви религиозни предпочитания. Разгърна книгата и на последната страница забеляза ситния му равен почерк. „Глава 18, преселението. Двадесет и трети псалм, Петте книги на Моисей.“ Потърси упоменатите текстове, в главата й настана пълен хаос. Не откри абсолютно нищо забележително в тях, после изведнъж й просветна. Започна да върти колелото с комбинациите на сейфа. Първо надясно, до цифрата 18. После наляво до 23, после отново надясно, през нулата до 5. Нещо изщрака и вратичката се отвори.
Чарлс се облегна в стола и очите му пробягаха по луксозния салон на Уелингтънския клуб. Току-що беше приключил отлична вечеря с двама колеги адвокати, които си тръгнаха веднага след нея. Той самият беше пийнал доста и в момента се питаше дали да се прибере у дома, или да спи тук, в една от луксозните стаи, запазени за членовете на клуба. Реши да се разходи до фоайето и да види какво става. Просто не му се прибираше у дома, при Ан. В този дом вече от години нямаше радост. В паметта му изплуваха лицата на децата му. Добри и умни деца. Но и двамата бяха поели напред, към собственото си бъдеще.
Пред очите му се появи красивото лице на Кейт. С нея беше извадил голям късмет. Прекрасна, умна, динамична жена, с блестящи перспективи пред себе си. Да, наистина имам късмет, въздъхна доволно той. Жени като Кейт рядко даваха втори шанс на прегрешилите си любовници. А той самият не можеше да има близост с неинтелигентни представителки на нежния пол. Ан също не беше глупава, но умът й работеше в неприятна посока, прикрит и потаен. От нея беше научил много неща. Но тя нямаше нищо общо с блестящата интелигентност на Кейт. Усети как слабините му натежават от желание, очите му пробягаха по стрелките на часовника. Възможно ли е да е все още в офиса? Намираше се наблизо, а и имаше нужда от малко чист въздух. Колебанието му се стопи и той напусна клуба. Представи си как притиска стройното издължено тяло с едри гърди и неволно ускори крачка.