Кейт преглеждаше съдържанието на сейфа с бързи, но внимателни движения. Най-отпред бяха поставени няколко дълги бели плика — от онези, които юридическите фирми използват за официални документи. Върху един от тях пишеше: „Последна воля и завещание на Чарлс Римън“, на следващия: „Последна воля и завещание на Ан Римън“. Съдържанието на сейфа се изчерпваше с още няколко документа, купчина златни монети и празна кутия за бижута. В дъното се гушеше още един бял плик. Кейт го измъкна, прочете надписа и затаи дъх. Върху него беше напечатано: „Добавки и изменения в последната воля на Джеймс Д’Арси“.
Ръцете й измъкнаха документа, главата й забуча. Направи опит да си спомни дали в депозираното в съда официално завещание на Джеймс се говори за някакви добавки. Това може би ще се окаже обикновено копие… Отвори го и с трепет установи, че в ръцете си държи оригинален документ, написан собственоръчно от завещателя. Видя датата и сърцето й пропусна един такт. Господи! Текстът беше написан две седмици преди смъртта на Джеймс д’Арси!
Надникна в сейфа и едва тогава забеляза касетата, която лежеше в дъното, очевидно скрита под плика. Измъкна я, питайки се какво ли е записано на нея. После изведнъж я обля гореща вълна, обзе я чувство на клаустрофобия. Ами ако някой я пипне, докато се рови в сейфа на Чарлс?! Трябва да изчезвам, рече си тя. Задържа допълнението към завещанието и касетата, всичко останало върна на мястото му. Захлопна вратичката на сейфа, сложи Библията в чекмеджето и нервно се огледа.
После скочи на крака и се втурна към вратата, забравила напълно за показанията, които беше дошла да търси. Какво, по дяволите, означава всичко това?! До слуха й достигна някакъв шум, краката й се заковаха на място. Отваряне на врата! Притиснала документите към гърдите си, тя отчаяно се огледа. Не, късно е! Няма начин да се скрие… Беше попаднала в капан.
— О, госпожице Александър, моля за извинение. Не знаех, че все още сте тук.
Сърцето на Кейт сякаш щеше да се пръсне. Пред нея стоеше един от юридическите помощници във фирмата.
— И ти ли работиш до късно, Дейв? — изграчи със странен глас тя. Дори в собствените й уши прозвуча като стърженето на гласпапир.
— Да — отвърна мъжът. — Господин Римън ми възложи едно проучване, което трябва да е готово за понеделник сутринта. Доста се поизмъчих с него и реших да поработя до късно, на спокойствие. — Очите му пробягаха по лицето й. — Добре ли сте, госпожице Александър?
— О, да — направи опит да се усмихне тя. — Просто се стреснах… Мислех, че аз съм единствената луда, която работи до късно в петък вечер.
Дейв избухна в смях, сякаш беше чул страхотен виц. Бедният, въздъхна в себе си Кейт. Май е уплашен дори повече от мен.
— Търсех свидетелските показания по предварителното дело срещу Сандра д’Арси — реши да му предложи някакво обяснение тя. — Но не успях да ги открия. Нали ще ги донесеш в кабинета ми, ако случайно ги зърнеш?
— Разбира се.
— Много добре. Сега те оставям да работиш.
Помаха с ръка и се насочи към кабинета си с изтръпнал от страх стомах. Едва завила зад ъгъла, тя хукна по дългия коридор. Втурна се в тихото помещение, сложи резето и направи опит да си поеме дъх. Над горната й устна избиха ситни капчици пот. Трябва да се махна оттук, при това веднага, рече си тя. Но първо ще си направя проверката.
Започна да рови документите по делото. Търсеше копие от завещанието на Джеймс, макар да беше сигурна, че в него не се споменава за някакви добавки. Искаше да сравни почерка на двата документа, но се опасяваше, че времето й изтича. Всъщност какво ще стане, ако се окаже, че завещанието е написано на машина? Дали ръчно написаните добавки и промени ще бъдат юридически валидни? Не можеше да си спомни какво казва законът за подобни случаи. Текстът в ръцете й не беше подписан от свидетели. Но доколкото си спомняше, ръчно написаното завещание е валидно и без свидетели.
Господи, объркано въздъхна тя. Върху този лист хартия ставаше въпрос именно за онези промени, за които Тео и Диксън твърдяха, че са отразени в новото завещание. Какво означава всичко това?