Това все пак не беше ново завещание, а само допълнение. Технически погледнато, Чарлс беше казал истината, твърдейки, че ново завещание няма. Нито тя, нито Мадлин бяха използвали термина „документи с доказателствена стойност“, който би включил в съдебното дирене и въпросната добавка. Какъв пропуск, господи!
Пъхна касетата в магнетофона и натисна клавиша за възпроизвеждане. Разнесе се пропукване, после в репродуктора се появи гласът на Чарлс:
— Марти, държиш се като глупак! Нима искаш да попаднеш в затвора?
— Слушай какво ще ти кажа! — изръмжа в отговор гласът, който Кейт вече беше чула по телефона. — Аз свърших цялата черна работа, изложих се на сериозен риск. И за какво? За някакви си мизерни сто хиляди долара! Или ще ми изплатиш незабавно още сто, или утрешните вестници ще публикуват всичко на първа страница!
— Казах ти вече, в момента не мога да ти осигуря парите!
— Чарлс, ако не извадиш още сто бона, отивам в полицията!
— Сега вече съм сигурен, че си откачил.
Тук записът прекъсна. Кейт остана неподвижно на мястото си, зашеметена от гняв. Той ме излъга! Нима и всичко останало е било лъжа?! Алчността го е заслепила и нещата стават страшни. Въздъхна и направи опит да разсъждава логично. По всичко личеше, че Чарлс умишлено е скрил добавките към завещанието на Джеймс. Но Марти по някакъв начин е разбрал за този документ и е започнал да го изнудва.
Кейт реши да направи ксерокопие на добавките и да се махне по-далеч от тази кантора. Това е ново и особено важно доказателство по делото Д’Арси. Свързала го с телефонното обаждане преди малко, тя изведнъж си даде сметка, че е длъжна да се обърне към полицията.
Разгърна бележника с телефоните и скоро откри номера, който й беше необходим. Набра го и нетърпеливо зачака. Помоли се на Бога да й даде сили, надяваше се, че върши това, което трябва. Защото си даваше ясна сметка, че когато насреща вдигнат, връщане назад не може да има.
— Ало?
— Мадлин, безпокои те Кейт. Извинявам се за късния час, но трябва да те видя. Ако е възможно, още утре!
— Във връзка с делото Д’Арси?
— Да.
— Но утре е събота! — оплака се Мадлин. — Не можеш ли да почакаш до понеделник?
— Не. Въпросът е спешен. Добрах се до нови улики.
— Какви по-точно?
— Не са за телефона, Мадлин. Нима мислиш, че ще те безпокоя за дреболии? Утре сутринта ще дойда у вас.
— Добре. Нали помниш къде живея?
— Разбира се — отвърна Кейт и затвори.
Погледна ръцете си и забеляза, че треперят. Затвори куфарчето и го сложи на стола, редом с чантичката си. После взе добавката към завещанието на Джеймс. Възнамеряваше да се отбие в стаичката с ксерокса и веднага след това да изчезне.
— Добър вечер, господин Римън — поздрави човекът от нощната охрана, докато Чарлс вписваше името си в дневника за посетители.
— Здрасти, Стан. Как се жената и децата? — Езикът му беше леко надебелял.
— Отлично, а вашите?
— Също.
— Тази вечер ще работите до късно, така ли? — усмихна се пазачът, докато го съпровождаше към асансьорите. Изчака отварянето на вратите, тикна ключа си в специалния процеп и натисна бутона за последния етаж.
— Само ще си взема нещо, което забравих. Горе има ли някой друг?
— Един от младите ви сътрудници. Дейв еди-кой си… Забравих му фамилията. Пристигна преди няколко минути.
— Харесвам такива момчета — ухили се Чарлс. — От тях обикновено излизат добри юристи, стига да не се увлекат прекалено рано по някоя фуста.
— Сигурно, след като го казвате — усмихна се човекът.
— Забеляза ли Кейт Александър да си тръгва?
— Не. Имам чувството, че тази красива млада дама работи колкото трима адвокати, взети заедно.
— Чувството ти е правилно — кимна Чарлс.
Филип се събуди от телефона.
— Спиш ли? — бръмна в слушалката гласът на Мадлин.
Той се прозя, хвърли поглед към часовника и отвърна:
— Май бях задрямал… Какво става? Минава единадесет часът!
— Бях си легнала — въздъхна Мадлин. — Но не мога да заспя… Много съм разтревожена.
— Защо? — разтърка очите си Филип.
— Преди малко се обади Кейт Александър. Поиска да се срещнем рано сутринта, въпросът бил спешен…
— Каза ли защо?
— Сдобила се с нови улики по делото Д’Арси.
— Какви?
— Не пожела да говори по телефона. Вероятно ще тъна в предположения чак до сутринта. — В гласа й се долови колебание.