— Добре е. Казва, че си имал контакти с няколко фирми от Ню Йорк.
— Редовно разговарям с партньори от Ню Йорк — сви рамене Диксън. — Нима има нещо лошо в желанието да бъдеш информиран?
— Ричард е чул друго — поклати глава Чарлс. — Според него си направил директна оферта за сливане на нашата фирма с „Ливингстън & Кентър“.
— Нещо се е объркал — намигна Диксън. — Ти допускаш ли, че ще бъда толкова глупав?
Чарлс почувства как търпението му се изчерпва. Разчиташе на изненадата, за да разкрие задкулисните игри на зет си, но Диксън отказа да захапе въдицата.
— Независимо от това, ти трябва да преосмислиш позицията си — продължи невъзмутимо другият. — За нас едно такова обединение би означавало не само засилено присъствие в страната, но обслужване на клиенти с глобален бизнес.
— Практикуването на правото няма нищо общо с търговията на едро — язвително рече Чарлс. — Гигантоманията едва ли е най-доброто решение в сферата на услугите.
— Като фирма с ограничена дейност ние нямаме опит във всички дейности — предупредително го изгледа Диксън. — А големите клиенти предпочитат една фирма да се занимава с цялата им разностранна дейност.
— Дори да е така, има други клиенти, които искат точно обратното — махна с ръка Чарлс. — Да не говорим, че администрирането на големи корпорации е истински кошмар. При тях забравяш за приятелство и адвокатска етика, повечето им юристи дори не се познават помежду си.
— На кого му пука за социалната среда, когато се правят големи пари! — гневно повиши тон Диксън.
— Мисля, че Франклин ще бъде на друго мнение — поклати глава Чарлс.
— Остави го баща ми! Не мислиш ли, че вече е твърде стар, за да се осланяш на него?
— Знаеш ли какво ще ти кажа, Диксън — повиши тон Чарлс, въпреки решението си да запази хладнокръвие. — Ти си един голям задник!
— Също като теб, уважавания ми зет! — не му остана длъжен Диксън.
— Диксън, Чарлс! — разнесе се един глас зад вратата.
— Май го събудихме — въздъхна Чарлс, натисна бравата и пристъпи във вътрешността на уютния кабинет с букова ламперия, който обичаше много.
Като младеж Чарлс беше много впечатлен от Франклин Манинг. Произхождащ от старо и богато семейство, за него той беше образец на юрист-джентълмен. Няколко души от фамилията бяха направили блестяща политическа кариера, кредото им беше да служат на обществото. Бащата на Франклин е бил сенатор, мандат на Капитолийския хълм беше имал и самият Франклин. По стените на кабинета бяха окачени много снимки, които напомняха за това време.
Логическата стъпка, след като достига тавана на политическата си кариера, Франклин предприема в областта на правото. Използвайки широките си връзки на щатско и федерално ниво, той създава солидна юридическа фирма. Върши го колкото под натиска на обстоятелствата, толкова и заради сина си Диксън, който не проявява особени амбиции нито в образованието, нито в кариерата си.
Франклин влиза в съдружие със Стантън Андерсън — юрист като него, също от стара и богата фамилия. Страстен поклонник на киноиндустрията, Стантън привлича за клиенти на кантората много от най-известните личности на Холивуд. Днес, въпреки смъртта му, болшинството от тези хора продължаваха да ползват услугите на фирмата. Дори нещо повече — привличаха за нейни клиенти личности от сателитния бизнес — видео, телевизия и звукозаписни студия.
Чарлс прекоси стаята и се насочи към човека, който седеше край пламтящия огън в камината. Стори му се още по-слаб от преди. Миналата година беше получил сърдечен удар и от тогава насам бавно се топеше. Което обаче изобщо не се отразяваше на силата на характера му.
— Мислехме, че си почиваш — докосна го по рамото той.
Франклин вдигна глава и го дари с приятелска усмивка.
— Здравей, татко — прокашля се Диксън. — Как си днес?
— Как може да се чувства човек, който е принуден да спи следобед като двегодишно бебе? — сви рамене Франклин, в гласа му се появи леко раздразнение. От известно време насам трудно понасяше сина си, присъствието му неизбежно го нервираше.
— Не ти е леко — обади се съчувствено Чарлс.
— Никак — кимна Франклин и отново погледна този приятен и възпитан мъж, когото обичаше повече от син.
На практика хората често вземаха за негов син именно Чарлс, а не Диксън. В продължение на много години Франклин се беше опитвал да открие онази област от живота, в която синът му би показал по-добри качества от Чарлс, но така и не успя.