— Един момент, госпожо — отвърна икономът.
Чу приглушения му глас, няколко секунди по-късно Чарлс пое слушалката.
— Да?
— Имам нужда от помощта ти — прошепна Ан. — Горе съм, в някогашната си спалня…
— Идвам веднага — отвърна Чарлс, извини се и тръгна нагоре по стълбите.
Какво ли й е хрумнало, запита се той. Отвори вратата, в ноздрите го лъхна натрапчивата миризма на парфюма й. В следващия миг, още преди да се осъзнае какво става, ръцете й се увиха около кръста му, ключалката зад гърба му меко щракна.
— Здрасти — промърмори гальовно Ан и пръстите й се насочиха към слабините му. — Реших тук да ти поднеса подаръка за рождения ден…
Чарлс беше леко изненадан от страстта, с която твърдото й тяло се притискаше в неговото. Някога водеха активен полов живот, но през последните години го вършеха рядко, Ан все си намираше извинения. Това беше удобно за него, особено след като се влюби в Кейт…
Той отмести ръката й и се обърна да я погледне.
— В къщата на родителите ти?! — На лицето му се появи палава усмивка.
— Защо не?
— Изглежда някак… — Остави изречението си недовършено, раменете му се повдигнаха.
— Какво по-точно? — промърмори тя и впи устни в неговите. Ръцете й се увиха около врата му, тялото й страстно се притисна в неговото.
Минута по-късно той успя да се изтръгне от прегръдката й.
— Ан…
— Ела до прозореца — прекъсна го тя. — Искам да ти покажа подаръка…
Той се остави да бъде отведен до прозореца с полуспуснати завеси. Зад него се разкриваше красива гледка към терасираната градина, която плавно се спускаше към басейна с олимпийски размери и тенискорта до него. Осветлението на корта беше включено, до мрежата беше паркиран яркосин „Корниш“ със свален гюрук. Чарлс бавно изпусна въздуха от гърдите си. Този ролс-ройс беше наистина прекрасен.
— Много ти благодаря, Ан. — Погледна я в очите и веднага забеляза искриците на желанието в тях. — Но мисля, че…
— Сега ще ти покажа точно по какъв начин желая да ми благодариш! — прекъсна го с леко дрезгав глас тя. — Заключи вратата!
Чарлс се поколеба. Отдавна мечтаеше за тази играчка долу, която едва ли струваше по-малко от двеста хиляди долара… Но в последно време връзката му с Кейт се задълбочи и тя очевидно очакваше вярност от негова страна. А и той самият беше създал впечатлението, че няма никакви сексуални контакти с Ан…
Но сега, впил поглед в очите на тази елегантна и изтънчена жена, той откриваше в тях единствено страст, дива и необуздана. Дори след всичките тези години се възбуждаше от мисълта, че тя е Манинг, част от известната и богата фамилия. Въздъхна и се насочи към вратата. Кейт няма начин да разбере… Когато се обърна, Ан вече се освобождаваше от дрехите си.
Очите му с одобрение пробягаха по стройното й тяло, останало само по бельо и високи токчета. Ан седна на леглото, вдигна крак и направи опит да освободи закопчалката на жартиера си.
— Позволи ми да ти помогна — рече той, пристъпи към леглото и докосна с длан глезена й. Пръстите му се плъзнаха по гладката коприна на чорапите и меката кожа на скъпата обувка. В следващия миг тя отблъсна ръката му, решена както винаги да играе водеща роля. Поне в началото…
Той се отдръпна. Очите му се сведоха към ръцете й, които бавно смъкнаха единия чорап, после се прехвърлиха на другия. Обувките изтропаха на пода, слабините му започнаха да се стягат.
Чарлс не беше много сигурен на какво се дължи ерекцията му. Може би на блестящия ролс на корта, а може би на ревнивия Диксън, който се мотаеше на долния етаж… Той така и не прие, че съм достоен да стана член на фамилията Манинг, въздъхна доволно Чарлс. Тази приятна мисъл допълнително усили напрежението в слабините му. Когато Ан се освободи и от втория чорап, в главата му вече нямаше мисъл за Кейт…
Ръцете й се протегнаха и започнаха да разкопчават ризата му, опитните й пръсти погалиха космите по гърдите му. Миг по-късно коланът му беше разкопчан, панталонът се уви около глезените му. Мекият му член се озова в устата й.