Выбрать главу

— Не мисля, че родителите ти ще одобрят това — промърморя той.

— Тихо! — Ан извади члена му от устата си, стисна в шепи тестисите му, слезе от леглото и се отпусна на колене върху килима. — Ела тук!

Той коленичи зад нея и посегна към гърдите й, все още стегнати от тънък копринен сутиен. Пръстите му се справиха със закопчалката, главата му се наведе, устата му засмука щръкналото зърно.

— Ох! — възбудено простена Ан и забързано смъкна бикините си.

Задните й части направиха ловка маневра и членът му потъна дълбоко в пламналата й женственост. Стори го така добре, че от устата му излетя неволно стенание. Бедрата й започнаха да се въртят в бавни, сладостни кръгове. Ръцете му пробягаха по гърба й, устните му потърсиха нейните. Това стана едновременно с едно рязко завъртане, което му позволи да се озове върху нея.

— Чукай ме! — дрезгаво простена тя. Краката й се разтвориха широко и се вдигнаха нагоре, пръстите й се вкопчиха в гъстата му коса. — Чукай ме зверски!

Тазът му направи могъщ тласък, членът му проникна докрай.

— Чукай ме здраво! — изкрещя тя. — Вкарай го чак до дъното!

Контрастът между хамалския речник на Ан и маниерите на изтънчена дама винаги го възбуждаше до полуда. В този акт не се съдържаше нищо от нежността, която съпътстваше отношенията му с Кейт. Дивата чувственост на Ан пробуждаше животинските му инстинкти, тялото й се превръщаше в мека топка, покорна и топла под могъщите му тласъци.

От устата й излитаха разпокъсани стенания, по челото й избиха ситни капчици пот, тазът й полудя. Скоро мускулите й се стегнаха, тялото й замръзна в предчувствие на най-хубавото.

— О, да! О, да!…

Секунди по-късно се отпусна, тялото й изведнъж заприлича на спукан балон. Въздухът излиташе на пресекулки от гърдите й. Едва тогава Чарлс охлаби железния си контрол. Членът му потъна дълбоко в нея, оргазмът му беше могъщ като приливна вълна. Остана учуден от неговата пълнота и интензивност.

Диксън хвърли поглед към жена си, седнала до него. Пухкава и закръглена, с мише личице, раздърпана кестенява коса и безцветни сиви очи, Алейна приличаше на безлична гувернантка. Как съм могъл да изпитвам някакво влечение към нея, неволно се учуди той.

После прехвърли погледа си на Ирен Манинг, седнала срещу него. Русата й коса, вече силно прошарена, беше стегната на строг кок. Кожата й беше изпъстрена със сини венички, гънките на шията й вече трудно можеха да се преброят. Дали и Ан ще остарее като мама, запита се Диксън. Приликата й с Ирен Манинг беше голяма.

Мислите му бяха прекъснати от появата на Чарлс и Ан, които изглеждаха леко възбудени.

— Извинявам се, но Ан пожела да ми покаже подаръка — рече с усмивка Чарлс.

Диксън заби изпитателен поглед в лицето на сестра си, но тя го отбегна. За сметка на това Чарлс го дари с леко подигравателна усмивка. И Диксън веднага разбра какво е станало. Очите му пробягаха по лицата на останалите членове от семейството, сякаш искаше да провери дали и те са забелязали нещо.

В душата му потръпна гняв. Майка му гледаше все още зачервената и възбудена двойка с патрицианска, но благосклонна усмивка, а баща му — с открито одобрение. Чарлс и Ан, винаги те, помисли с възмущение той. А аз вечно ще си бъда на втори план! Грабна чашата си от масата и я пресуши на един дъх.

Франклин изчака иконома, който пристъпи да допълни чашите с вино и ледена вода, после вдигна глава:

— Какво мислите за обединението на „Банинг & Банинг“ със „Спенсър, Дайър & Фремънт“, което стана миналата седмица?

— Мъдър ход! — отсече с категоричен тон Диксън. — Бъдещето е на големите компании, дребните адвокатски фирми като нашата не могат да ги конкурират и са обречени!

— Прекалено голямата фирма губи прекия контакт с клиентите си — отбеляза Чарлс. — Лично аз бих предпочел да прехвърлям на други юридически фирми делата, по които не сме достатъчно компетентни…

— Отживелици! — тръсна глава Диксън. — Фирми с подобна политика ще бъдат изместени от пазара.

— Момент, Диксън! — вдигна ръка Франклин. — Аз споделям изцяло мнението на Чарлс и съвсем не се чувствам старомоден.

— Което не означава, че си в крак с времето! — контрира Диксън. — Защо трябва да се отстъпват сделки другиму, когато можеш да правиш пари от всичко? — Направи опит да прикрие резкия си тон с усмивка. Вбесяваше се от факта, че баща му винаги взема страната на Чарлс.