— Диксън е убеден, че и ние се нуждаем от обединение — въздъхна Чарлс. — И вече действа в тази посока. Доколкото разбирам, той е провел предварителни разговори с нюйоркската адвокатска кантора „Ливингстън & Кентър“.
— Какво?! — Челото на Франклин беше прорязано от две дълбоки хоризонтални бръчки, очите му се впиха в лицето на Диксън.
Прямотата на Чарлс беше изненада за Диксън. Първата му реакция беше да свали напрежението.
— Не аз бях инициатор на тези разговори, татко — тръсна глава той. — Потърси ме Пол Кентър, един от собствениците на споменатата фирма. Запознах се с него миналата година, по време на някакъв семинар. Проявява голям интерес от едно евентуално обединение с нас…
— Не изпитвам уважение към юристите в Ню Йорк — поклати глава Франклин. — Всички имат лошия навик да си крадат клиентите, поведението им е позор за цялата професия.
— Това едва ли се нарича „кражба на клиенти“ — възрази Диксън. — Пазарните условия са такива. Фирма, която не е в състояние да задържи клиентите си, заслужава да ги изгуби…
— Някога нашата професия се упражняваше само от джентълмени — въздъхна Франклин. — Имахме си уважението, дадената дума беше закон. Това, което става днес, изобщо не ми харесва… — Отпи глътка вода с лед и вдигна глава: — Ти как мислиш, Чарлс?
— Съгласен съм с това, което казваш. Предпочитам личния контакт с клиента… — На лицето му изплува усмивка. — Освен това при обединението на фирмите винаги става така, че партньорите затъват в дългове… Знаеш ли как се наричат петстотин адвокати, устремили се към дъното на океана?
— Не — поклати глава Франклин.
— Едно добро начало!
Франклин избухна в гръмогласен смях, а Диксън направи кисела гримаса.
— Мисля, че трябва да приемеш поне една среща, татко — обади се той. — Няма да загубим нищо, ако изслушаме предложенията им.
— Нямам интерес! — отсече Франклин. — Решението ми е твърдо и не искам повече да се занимавам с подобни идеи.
Диксън с мъка прикри обзелото го раздразнение. Ще се наложи да го обработвам още дълго, въздъхна в себе си той. А ако не успея, ще мина на другия вариант…
— Предстои ни избор на нов съдружник — смени темата Франклин. — Очертават се четири кандидатури, всяка със своите достойнства…
— Жалко, че свободното място е само едно — вметна Чарлс.
— Ти кого би предпочел? — погледна го с интерес Франклин.
— Кейт Александър — отвърна без колебание Чарлс.
— В никакъв случай! — избухна Диксън. — Кейт е прекалено агресивна! Нашият първи съдружник от нежния пол трябва да притежава качества на истинска дама…
— Не би нарекъл агресивен някой мъж, нали? — изгледа го Чарлс. — А Кейт е превъзходен адвокат!
— Ти кого искаш? — попита Франклин и се извърна към Диксън.
— Аз бих предпочел мъж и това е Оуън Форест. Изключително способен човек.
— Ако и този път не допуснем жена в управителния съвет на компанията, репутацията ни ще пострада сериозно — предупреди Чарлс.
— Съмнявам се — тръсна глава Диксън. — Оуън трябва да издържа жена и три деца. Докато Кейт и Лорин дори още не са омъжени…
— Това не е никакъв довод! — ядоса се Чарлс.
— Съгласен съм — добави Франклин.
Пак се обединиха срещу мен, въздъхна в себе си Диксън. Очите му се преместиха върху Ан с тайната надежда, че ще получи някаква подкрепа от нея. До този момент сестра му проявяваше несвойствена сдържаност и не беше казала нито дума. Лицето й беше мрачно. Какво ли я тревожи, запита се Диксън.
— Да оставим фирмената политика за след вечеря — предложи главата на фамилията. — Нека не забравяме, че днес Чарлс има рожден ден… — Набучи на вилицата си парченце пушена сьомга, избърса устни с ленената салфетка и добави: — Ще дойдете в Палм Спрингс през уикенда, нали?
— Естествено — отвърна синът му.
— Съжалявам, Франклин, но аз няма да мога — поклати глава Чарлс. — Имам проблеми с продажбата на „Съни индъстриз“. Правителството завежда дело по закона срещу монополизма…
Франклин го погледна с леко неодобрение.
— Проблемите могат да почакат — рече той. — Напоследък се претоварваш с работа…
— Помниш ли какво ме предупреди, когато постъпвах във фирмата? — усмихна се Чарлс. — Че работата на юриста не е от девет до пет…
Близач на задници, възмути се Диксън. Нима никога не изключва?