Седнал зад волана на новия ролс, Чарлс бавно караше към дома. Би трябвало да се чувства доволен от твърдостта, с която Франклин отряза мераците на Диксън за обединение, но на практика не изпитваше нищо. Не пропусна да отбележи необичайната въздържаност на съпругата си, която мълча през цялата вечер. Дали е регистрирала колата на мое име, запита се той, после поклати глава. Едва ли. Ан не обичаше да приписва на негово име каквото и да било.
— Благодаря ти за чудесната кола, Ан — промълви той.
— Моля.
Краткият отговор беше пропит от хладина. Кос поглед към профила й беше достатъчен. Жена му беше ядосана.
— Нещо не е наред?
— Може би.
— Имаш ли желание да го обсъдиш с мен?
— Никакво — тръсна глава тя, после съвсем по женски стори точно обратното: — Чарлс, напразно се опитваш да ме заблуждаваш! Ти имаш връзка с Кейт Александър! Не, няма смисъл да отричаш. Едно ще ти кажа: ако не я прекратиш незабавно, това ще означава край на брака ни!
Изненадан от прямотата на Ан, той беше доволен, че тъмнината в купето скрива изражението на лицето му. Значи Кейт се оказа права: Ан действително знае. Или може би само предполага? Част от съзнанието му изпита облекчение от факта, че всичко е разкрито и ясно, но дълбоко в душата му звъннаха предупредителни камбанки. Коремните му мускули неволно се свиха от страх.
— Откъде ти хрумнаха подобни глупости? — попита на глас той.
— Не ме лъжи повече! — извика тя, извърна се и впи пламтящ поглед в лицето му. — Изразих се достатъчно ясно! Търпяла съм невинните ти забежки през годините, защото съм усещала, че няма нищо сериозно. Но този път нещата са различни. Няма да позволя амбициите на тази жена да разрушат живота ми!
Чарлс осъзна, че е права. Този път наистина е различно, този път той е влюбен…
— Ставаш смешна, Ан — промърмори с мрачен глас той. После направи няколко безуспешни опита да я успокои и се отказа. Тя му отвръщаше с хладна, но непримирима ярост. Умът му бясно препускаше. Кой би могъл да я информира?
— Колкото повече лъжеш, толкова повече затъваш! — предупреди го с хладен глас Ан.
— Бъди разумна, ако обичаш! — повиши тон Чарлс, после побърза да се овладее, на лицето му изплува шеговита усмивка. — Толкова зле ли се представих там, под покрива на родителите ти?
— Искам отговор, Чарлс!
По дяволите! Никак не му се искаше да бъде притиснат от развод, преди да е готов за него. Пресегна се и успокоително потупа ръцете на Ан, свити на юмруци в скута й.
— Интересът ми към Кейт се изчерпва в професионалната област — меко, но убедително промълви той. — Тя е добър юрист, с изгодни за фирмата политически и професионални амбиции. Съмненията ти са напълно безпочвени…
Спря колата и направи опит да я прегърне, но Ан се отдръпна в ъгъла на седалката и придърпа яката на коженото палто върху раменете си.
— В събота заминавам за Палм Спрингс с родителите си — хладно го уведоми тя. — Ще остана там през седмицата, а когато се върна, искам да получа отговора ти!
8
Седнал до телефона в полицейското управление Паркър Сентър, детектив Боуър се опитваше да запише с максимална бързина поредното обаждане. От убийството на Д’Арси насам беше получил поне петдесет такива, но опитът го беше научил да различава шегите от действителните анонимки. Нещо в това обаждане го накара да застане нащрек. Струваше му се съвсем автентично. Сложи ръка на мембраната и повика колегата си, който стоеше наблизо.
— Хей, Лари!
Успя да привлече вниманието му, накара го с жест да проследи линията и продължи да записва. Трябваше да направи нещо, за да задържи още малко човека насреща.
— Извинете — промърмори той. — Счупи ми се моливът… Бихте ли повторили последното изречение?
— Майната ти! — изрева гласът насреща и линията прекъсна.
Боуър подскочи от болка в ухото, затръшна онемялата слушалка и ядосано процеди:
— Майната ти на теб, гнидо!
Лари се върна от съседното помещение.
— Не стана, затвори прекалено бързо…
— Ясно — разтърка ухото си Боуър. — Благодаря, все пак. — Стана, взе някакви документи от бюрото и тръгна да търси Доналдсън. Беше ядосан. Шансовете да открие автора на последното анонимно обаждане бяха нула. — Хей, Ед, искам да направиш една справка!
Младият полицай балансираше на задните крака на металния стол, в ръцете му имаше пластмасова чаша с кафе.
— Вземи си ореховки — покани го Доналдсън.