— Благодаря. — Боуър зарови пръсти в пликчето, избра си една ореховка с хубава глазура и я хвърли в устата си. — За днес приключих с диетите…
По дяволите, помисли си той. Всеки трябва да има някаква слабост, нали? Иначе ще се превърне в светец…
— Какво става? — попита партньорът му.
Боуър довърши ореховката и облиза пръстите си.
— Току-що получих поредното анонимно обаждане по повод убийството на Д’Арси — изръмжа той. — Мислех, че ще ни помогне за разследването…
— Така ли? — погледна го с интерес Доналдсън.
Боуър придърпа панталона си нагоре и затегна колана. Коремът му продължаваше да расте, трябваше да се вземат мерки… Очите му се насочиха към листчето със записания разговор:
— „Проверете Томи Бартоломю, живее на улица «Сойър» в Нортридж. Той чука Сандра д’Арси и е вашият убиец…“
В яркосините очи на Доналдсън проблесна интерес.
— Май наистина трябва да си поговорим с въпросния тип.
— Първо ще го проверим. Имаш името и адреса, вкарай го в компютъра. Това няма да е трудно…
Икономът на Абигейл отвори вратата. Тео го поздрави и влезе, после с небрежен тон подхвърли:
— Трябват ми някои книжа от библиотеката, мистър Чарлс Римън ги иска…
Защо трябва да му давам обяснение, запита се той, но думите вече бяха излетели от устата му.
— Разбира се — кимна икономът. — Да уведомя ли майка ви, че сте тук?
— Не… Не още, Артър…
Проникнал във вътрешността на просторното помещение с масивни мебели, Тео си позволи да седне на старото кожено кресло зад бюрото на баща си. Спомни си колко трудно беше общувал с него и в душата му се промъкна тъга.
После измъкна ключето, което беше взел от писалището на Джеймс, и с треперещи пръсти го вкара в ключалката. Никога не беше разполагал със собствен ключ за бюрото на баща си. Вече беше претърсил всички възможни места, това бюро беше последната му надежда.
Чувстваше се като крадец. Имаше усещането, че всеки миг ще се появи някой да му попречи. От самоувереността, която го беше обзела през последните няколко часа, не остана дори следа. Пръстите му докоснаха масивната кехлибарена отварачка за писма, обсипана с красиви инкрустации, после се преместиха на резервните очила на баща му, акуратно скрити в калъфка от крокодилска кожа. Помнеше тези вещи много добре…
В дъното на чекмеджето с изненада откри стара снимка, на която двамата с Джеймс, още деца, позираха между родителите си.
— Ти никога не си ме обичал — горчиво промълви той на усмихнатия мъж, който го гледаше от черно-белия фотос.
После очите му се преместиха върху Джеймс и стомашните сокове се качиха в гърлото му. Още от дете брат му се подиграваше с него, обиждаше го, биеше го. И това продължи до последния му ден, до деня на приема и утрото след него, когато упорито отказваше да вдигне слушалката…
Тео поклати глава и започна да рови документите в бюрото с овлажнели ръце.
— По дяволите! — нервно промърмори той. — Къде може да го е тикнал Джеймс?
Свърши с писалището и се прехвърли на библиотеката. Провери я основно, рафт по рафт, книга по книга.
Един час по-късно, ядосан и разстроен, той съобщи на иконома, че иска да види майка си.
Поканиха го в спалнята и той тръгна по коридора със свито сърце. Защо винаги се чувствам така тук? Защо се държа като виновно дете, което очаква наказание? Нима не е крайно време нещата да се променят? Двамата най-важни мъже в живота на Абигейл — баща му и брат му, вече са мъртви. Би трябвало той, Тео, да заеме първото място в сърцето й… Не, няма да стане, въздъхна горчиво той. Това място вече е запазено за Джими, малкия й внук…
Пристъпи към леглото и се наведе за задължителната целувка.
— Здравей, мамо — рече Тео и плъзна устни по сухата кожа на бузата й. — Как се чувстваш?
— Добре — отвърна сдържано тя и вирна брадичка.
— Зная, че ти е трудно, мамо… За всички ни е така… Но трябва да ти задам един въпрос… — Замълча, обзет от неприятното чувство, че трепери. — Давал ли ти е Джеймс някакви документи?
— Какви документи? — попита Абигейл, а в тъмните й очи проблесна хладно учудване.
— Споменаваше, че иска да промени завещанието си… А също и брачния договор…
— Защо би го сторил, за бога?
— Заради Джими. Каза, че е време да третира Сандра като истинска съпруга… Търсих навсякъде, но не мога да го открия… Диксън твърди, че такъв документ няма и в офиса на Джеймс…