— Спомням си, че един приятел от курса по аеробика ме докара един ден… Колата му беше бяла, но не съм сигурна нито за модела, нито за годината на производство… — Сви рамене и добави: — Би могла да бъде и мустанг…
— Името на този приятел? — разтвори тефтерчето си Боуър.
— Не бих искала да… — започна Сандра, после срещна гневния поглед на полицая и отново сви рамене: — Добре, какво толкова, по дяволите! Името му е Томи… Само че не виждам причина за появата му тук късно през нощта… В Лос Анджелис сигурно има хиляди бели коли…
— Така е — кимна Боуър. — Как е фамилното име на този Томи?
— Не зная.
— Идете да се приготвите — стана на крака Боуър. — Ще дойдете с нас!
— Май беше Бартоломю — навъсено промърмори Сандра и в погледа й се появи омраза.
— Къде живее?
— Не зная.
Боуър се втренчи в нея, питайки се дали да не я притисне отново. Реши временно да се въздържи, въздъхна и смени темата:
— Искам името и телефонния номер на залата ви за аеробика.
— Ще трябва да ги потърся.
Сандра напусна хола, а Боуър се отпусна на стола и уморено подхвърли:
— Хаплива малка кучка, нали?
Доналдсън поклати глава.
— Според мен просто е уплашена. Твърде млада е за такива ситуации…
— Вие, младите ченгета, мислите само с оная си работа — мрачно въздъхна Боуър.
Сандра захлопна вратата зад полицаите, изтича до телефона и набра номера на Томи. Но отново й отговори проклетият телефонен секретар.
— Обади ми се веднага — каза в слушалката тя и затвори. Къде, по дяволите, се е запилял?
Трябваше да го открие на всяка цена. Набра номера на инструктора по аеробика, просто защото не се сети за друг.
— Томи не се е мяркал тук от няколко дни — уведоми я човекът.
По дяволите!
9
— До утре следобед тези договори ще бъдат готови — усмихна се Лорин Кънингам.
Арнолд Миндъл — съдружникът, който отговаряше за сделките с недвижими имоти в „Манинг & Андерсън“ и пряк началник на Лорин, се облегна назад в коженото кресло, а на лицето му се появи недоволно изражение.
— Твърде късно — промърмори той. — Трябват ми сутринта.
Лорин се втренчи в него. Не можеше да бъде наречен дебел, въпреки излишните килограми. Те просто придаваха пълнота на красивото му лице с леко подпухнали очи, което част от сътрудничките в офиса намираха дори секси. Стисна зъби и направи опит да отговори любезно:
— Но вие току-що ми ги възложихте…
— Нямаше друг начин — сви рамене Миндъл. — Предполагам, че ще се наложи да поработиш на лампа…
В душата й проблесна гневна светкавица, но красивото й лице остана безизразно. Розовата рокля подчертаваше ярко женствеността й, гърдите правеха съблазнителна извивка под дълбоко изрязаното деколте. Мнозина твърдяха, че прилича на младата Рита Хейуърт и на чара й не може да устои нито един мъж. С изключение на този, който седеше насреща й…
Господи, през последните две седмици вече за четвърти път ме кара да работя извънредно, въздъхна тя. Направо ще ми съсипе личния живот! Мразеше Арнолд, особено след като случайно дочу какво е мнението му за нея, изказано пред един от колегите в коридора: „Лорин е лишена от инициатива и не е склонна да даде нещо повече от това, което влиза в рамките на работното време…“. А за какво трябва да го дава? Сега обаче нямаше друг избор, освен да се подчини. Нали предстоеше обсъждането на кандидатурите за съдружник?
— Добре — сладко се усмихна тя. — Ще ги имате сутринта. — Само от леко пребледнялото й лице личеше колко е ядосана.
— Знаех, че мога да разчитам на теб — насмешливо я изгледа Арнолд.
Копеле мръсно, помисли си тя. Притискаш ме до стената, но един ден всичко ще ти се върне тъпкано! Вдигна глава и гордо напусна прекрасно подредения ъглов кабинет, задръстен от антични произведения на изкуството. Мина покрай тапицираните с кожа врати на останалите съдружници и пое по дългия, застлан с мокет коридор.
— Лорин, ела за малко — повика я Кейт.
— Само за секунда — спря се на вратата й Лорин.
— Как вървят нещата?
— Работя по много интересен случай — отвърна тя. Проклета да бъда, ако й дам възможност да ме гледа отвисоко!
Телефонът на бюрото издрънча.
— Само минутка — погледна я Кейт, прикрила мембраната с ръка.
Лорин кимна и пристъпи навътре. Обзавеждането в кабинета на Кейт не се отличаваше от това в нейния, но беше решено в друга цветова гама. Действителната отлика идваше от картините, цветята и личните вещи, чрез които всеки юрист тук се стремеше да подчертае своята индивидуалност. В това помещение всичко беше в бяло, черно и бежово, цялата стая беше отрупана със саксии в най-различна форма, върху бюрото имаше ваза със свежи цветя.