Ще клекне, прецени Боуър, докато Томи разглеждаше формуляра. Повечето клякат. Томи огледа намръщените им лица, после се подписа и отвори вратата на спалнята.
Боуър влезе пръв, а Доналдсън неволно сбърчи нос от вонята, която го лъхна. В стаята миришеше на повръщано, леглото беше неоправено, по пода се валяха дрехи.
Боуър се насочи към купчината бельо до прозореца. Край нея имаше чифт ботуши. Той ги взе в ръце и огледа калните им подметки.
— Кога за последен път сте ги обували?
— В понеделник вечерта.
— Доста са кални… Къде бяхте?
— Нали вече ви казах? Изпих няколко бири в кръчмата и това е последното, което си спомням…
— Може ли да ги вземем? — небрежно попита Боуър. — Трябва да направим някои анализи…
Томи се поколеба, а Боуър хвърли красноречив поглед на партньора си: „Покажи му къде зимуват раците…“.
Доналдсън изпъчи гърди и пристъпи напред, под ръкавите му заиграха мускулите.
— Добре, вземете ги — промърмори Томи.
Боуър не можеше да повярва на късмета си. Ако това хлапе беше казало „не“, той просто нямаше какво да стори. Щеше да се наложи да вади заповед за обиск, а дотогава ботушите положително щяха да бъдат старателно почистени. Пристъпи към издрасканата масичка и започна да рови из струпаните върху нея хартии и разписки. Една от тях беше издадена от мотел „7-П“, под нея се показа разписка от бензиностанция на „Юниън ойл“. До двете смачкани банкноти от по един долар и пръснатите в безпорядък монети имаше прегънат на четири лист хартия.
Боуър понечи да го разтвори, но Томи нервно пристъпи напред:
— Дайте ми го!
Без да му обръща внимание, Боуър разгъна листа и прочете съдържанието му: „Това са парите, които ти обещах. С обич: Сандра“.
Джакпот, рече си Боуър и усети как нервите му се стягат.
— Какво означава тази бележка?
— Просто бележка. От една приятелка…
— Познавате ли жена на име Сандра д’Арси?
Лицето на младежа стана загрижено.
— Какво ви интересува това?
Огромната лапа на Доналдсън тежко легна върху рамото му.
— Въпросите задаваме ние, приятелче. Ти само отговаряш.
Боуър пристъпи крачка напред. Опасяваше се да не прекалят, имаше нужда от леко сплашване и нищо повече.
— Вижте какво — загрижено промълви той. — Нещата са доста сериозни. Съветвам ви да ни окажете нужното съдействие. В противен случай… — Ръцете му безпомощно се разпериха. — В противен случай ще бъдем принудени да ви откараме в управлението и да ви подложим на официален разпит!
Томи отмести уплашения си поглед от Доналдсън и го спря върху лицето на Боуър. Личеше, че мисли напрегнато. Най-сетне от устата му излетя примирена въздишка.
— Какво искате да знаете?
Боуър се отпусна. Номерът с доброто и лошото ченге както винаги излезе успешен.
— Познавате ли жена на име Сандра д’Арси? — повтори въпроса си той.
— Да.
— Къде се запознахте с нея?
— В курса по аеробика.
— Адрес? Точна дата? — изстреля Боуър.
— Занятията се провеждат три пъти седмично, в понеделник, сряда и петък. Между два и три следобед… — После Томи съобщи адреса на салона за упражнения.
— Срещате ли се с въпросната дама и извън занятията?
— Да, понякога…
— Близки ли са отношенията помежду ви?
Кафявите очи на Томи се присвиха.
— Какво би трябвало да означава това?
— Знаете какво — намигна му приятелски Боуър. — Нещо по-така…
— Ние… Ние сме само приятели… — Томи сграбчи пакетчето от масата и измъкна една цигара. Запали и напълни дробовете си с дим.
— Спиш ли с нея? — ледено попита Боуър, без да го изпуска от очи.
Томи се поколеба и Боуър отново погледна към Доналдсън.
— Избирай — изръмжа едрият полицай. — Или ще ни кажеш истината сега, или ще сториш това по-късно, в управлението!
Стиснал цигарата между устните си, Томи натика юмруци дълбоко в джобовете на протърканите си дънки.
— Да — отвърна с неохота той. — И какво от това?
— Какво означава бележката? — игнорира въпроса му Боуър.
— Даде ми малко пари на заем… За наема.
— Колко малко?
— Две хиляди долара.
Очите на Боуър скептично пробягаха по стените на занемарения апартамент.