Глицки кимна.
— Ще вземем показанията му и после ще видим — каза той. — Но неофициално, не мисля, че имате причина да се безпокоите. Всичко е ясно.
— Поне достатъчно ясно по отношение на Андрю — Допълни Харди. — Нека се надяваме.
Ву си пое дълбоко дъх.
— Но откъде знаехте, че ще отворя вратата? — попита тя. — Всъщност за малко да не я отворя.
— Не бях сигурен — каза Харди. — Това беше план А. План В бе да разбием вратата няколко секунди по-късно. Но двамата с Ейб решихме, че си струва да опитаме първо план А.
Чуха шум от площадката, стъпки и гласове от стълбището.
— Утре искам по-пълни показания от вас — каза Глицки. — За днес обаче стига. — Очите му се спряха на облегнатата на стената врата и на празната рамка с увисналите панти. — Имате ли къде да спите тази нощ?
— Ще дойде у нас — каза Харди, като се обърна към нея. — Съгласна ли си? Същата просторна стая и удобно легло?
— Същият среднощен шеф? — пошегува се тя.
— Можем да го уредим.
В този момент Бранд се откъсна от полицаите, които го придружаваха, и застана на отворената рамка.
— Божичко! — възкликна той при вида на пораженията. После, като я видя до масата, затвори очи и издиша дълбоко от облекчение. Не обърна никакво внимание на Харди и Глицки, все едно ги нямаше. — Ейми, добре ли си?
Лицето й светна.
— Джейсън! Какво правиш тук?
— Какво прави тук ли? — рече Харди. — Та той е нашият герой.
Бранд поклати смутено глава и отговори:
— Не. От това, което чух, героят сте вие. Аз просто…
Харди го прекъсна:
— Просто отгатнахте всичко, повикахте началник Глицки и ни накарахте всички да се размърдаме. Без вас нищо от това нямаше да се случи.
Ву гледаше Бранд втренчено.
— Но нали ти казах да се махаш, Джейсън. Да изчезваш оттук.
— Знам — вдигна рамене той. — Промъкнах се обратно и подслушах на вратата.
— Но защо? Откъде знаеше?
— Защото те познавам, Ейми — отвърна той. — Ти не би ме отпратила така. Не и по този начин. Просто не си такава.
Зад Бранд изникнаха Лание и Ариола. Харди погледна Ву и видя, че очите й са премрежени.
Бранд пристъпи в стаята, направи път на ченгетата. Поколеба се, после отиде при Ейми и постави ръка на рамото й, а Ву улови ръката му.
От празната рамка Ариола се обади:
— Ако искаме да запечатаме това място, трябва да свършваме бързо, шефе.
— Добре — каза Глицки и посочи към цивилните. — Направете го, когато са готови да тръгнат.
Лание се намеси:
— Не искам да те ядосвам, Ейб, но долу те чакат едни хора. С камери.
Лицето на Глицки потъмня. Огледа помещението за последен път и процеди:
— Отлично — след което се запъти към стълбището.
Вън на улицата, на импровизираната пресконференция, Глицки стоеше в осветен от халогенни лампи и заобиколен от униформени кръг и говореше в цял грозд микрофони, тикнати пред лицето му. Както обикновено на такъв род събития, той бе заел отбранителна позиция.
— Като се има предвид, че снайперистът не беше в състояние да го изкара оттам, което винаги е обещаваща възможност, имаше две основни възражения срещу това просто да му се обадим по телефона или да използваме мегафон и да му съобщим, че е обграден. Първо, вече знаехме, че е убил най-хладнокръвно седем души, при това от близко разстояние. След сериозна дискусия в управлението ние решихме…
— Кои „ние“, господин началник?
— Аз, лейтенант Марсел Лание от „Убийства“ и Дизмъс Харди.
— Адвокатът? — женски глас. — С какво право един адвокат се намесва в решенията на полицията?
— Не господин Харди взе решението, Клодия. Той бе запознат подробно със ситуацията и ни бе от голяма полза. Във всеки случай, връщайки се към първоначалния въпрос, предвид поведението на господин Котрел през изминалите няколко седмици сметнахме, че ако го известим за присъствието си, той най-вероятно ще убие заложницата, а после и себе си. Второто възражение беше, че бяхме съставили по-добър план.
— Но този план излагаше на опасност живота на цивилни граждани, не е ли така?
— Вярно е, но ставаше дума само за един цивилен и господин Харди, който е тясно ангажиран със случая, прие да участва доброволно. И освен това нека не забравяме — каза Глицки, полагайки усилия да запази спокойствие, — че операцията беше успешна.
От тъмнината прозвуча друг безплътен глас:
— Да, но сигурни ли сте, че именно Рей Котрел е Екзекутора?
— Почти сто процента. Признал е всичко на госпожица Ву. Сега, след като е под арест, без съмнение ще научите повече подробности.
— Разбрах, че е бил малтретиран като дете, отраснал в домовете на приемни семейства.