— Той можеше да отиде там и преди ареста. Не го направи.
— Но сега може да е размислил — казва Пелтро.
— Гарантирам, че клиентът ми няма да напусне страната.
— За крака си ли ще го вържете?
— Вземете му паспорта.
— И без паспорт може да мине границата — обажда се Райън.
— Известно ми е, мистър Райън — срязва го съдията. — Нека се заемем с по-уместни въпроси. Оценявам добронамереното ви желание да осигурите явяването на клиента си пред съда, мистър Мадриани. Сигурен съм, че ще положите всички усилия. Но тук се намесват сили, по-могъщи от мен и от вас. И не знам дали в крайна сметка няма да надделеят въпреки цялото ви старание. Решението относно гаранцията остава непроменено. Е, какво друго имаме?
— Списъкът на свидетелите, ваша светлост — казвам аз. — Трябва ни малко повече свобода при събирането на доказателства.
— Надявам се, че не искате свободата да обсъждате недоказани факти. Защото няма да я получите.
— Не искаме нищо подобно, ваша светлост.
Облегнат удобно назад, Райън се наслаждава на мириса на печено, докато съдията ме върти на шиш, а прокуратурата се готви да хвърли клиента ми върху скарата.
— Тогава какво искате? — пита Пелтро.
— Отсрочка при представяне на списъка на свидетелите.
— Всъщност защитата иска да ни издебне от засада — обажда се Райън и небрежно премята крак върху крак. Сигурен е, че колегата на подиума ще му поднесе всичко на тепсия.
— Не е така, ваша светлост.
— Мистър Райън, ще имате възможност да се изкажете — повишава глас Пелтро и ми кимва да продължа.
— Защитата е в крайно неизгодна позиция — казвам аз. — Моят клиент има правото на бърз съдебен процес, но е лишен от възможност да си изгради защита. Убедени сме в съществуването на доказателства, които обаче не можем да осигурим преди започването на делото.
— Това си е техен проблем, ваша светлост. Щом е тъй, нека искат отлагане.
— Мистър Райън!
— Извинявам се, ваша светлост.
Съдията отново прелиства нашето изложение, пълно с цитати, точки и параграфи. Както винаги Хари се е справил блестящо.
— Искате правото да намесите някой си Онтаверос? — пита Пелтро.
— Точно така, ваша светлост.
— В каква връзка? Какво общо има със случая?
— Изтъкнал съм личното си убеждение — казвам аз. Приложени са и писмени показания на нашия детектив.
Пелтро започва да чете.
— Ваша светлост, дори да е вярно, това са личният адвокат и личният детектив на обвиняемия — възразява Райън. — Те ни разправят от втора ръка какво бил казал някакъв си свидетел, чиято почтеност няма как да проверим.
Съдията властно вдига ръка. Райън извърта очи към тавана, сякаш очаква след малко да замеся в делото и човека върху тревистото хълмче1.
— Кажете ми още веднъж как открихте тези хора — казва Пелтро. — Имам предвид двамата агенти.
— Чрез нашия детектив.
— Той работил ли е с тях и преди?
— Да, ваша светлост. И сведенията им винаги са се оказвали достоверни.
— Може ли да даде показания от първа ръка, че са федерални агенти?
— Ваша светлост!
— Мистър Райън!
Пелтро се втренчва отвисоко в прокурора и лицето му недвусмислено говори, че вече няма място за шеги.
— Какво точно разбирате под „първа ръка“? — питам аз.
— Видял ли е вашият детектив документи с техните снимки и имена?
— Не знам. Но е работил с тях и са му давали информация, която по мое мнение може да идва само от федералните правозащитни органи.
— Или от развинтено въображение — подмята Райън. Изглежда, подлага на изпитание търпението на съдията.
— Показаха ми снимка на човек, когото нарекоха Онтаверос.
— Откъде знаете кой е бил? — пита Райън.
Не отговарям.
— У вас ли е тази снимка? — настоява той.
Пелтро надига глава, но не пречи на Райън да си върши работата.
— Не, ваша светлост — казвам аз, без да поглеждам към прокурора. — Само ми показаха снимката. Не позволиха да я задържа.
— Много удобно, ваша светлост, но няма нищо общо с целта на делото.
Райън се втренчва в подиума, закопчава сакото си и се приготвя за съдебен спор, който може да го прати и за няколко дни зад решетките, ако не внимава.
— Ваша светлост, нека допуснем, че сме проявили великодушие — казва той с такава гримаса, сякаш последната дума може да се вкисне в устата му. — Нека дори предположим че тия митични фигури, тия федерални агенти наистина съществуват. Нека приемем, че твърденията на защитата са верни, че този Онтаверос наистина съществува и е познавал Джесика Хейл…
1
Тайнствен участник в убийството на президента Кенеди, чието съществуване така и не е доказано. — Б.пр.