— За Били Цимерман ли? — попита тя. — Искането вече беше отхвърлено, когато бе направено от служебния защитник.
Поклатих глава.
— За Майло Цимерман.
— Кучето? Искаш да пуснат кучето под гаранция?
— Точно така. По бързата процедура. Вече има право на такава. Кой съдия разглежда делото на Цимерман?
— Катчингс. Тъкмо натам отивах.
Това бе облекчение за мен. Катчингс вероятно ме мрази най-малко от всички съдии в окръг Пасаик. Освен това има ужасно черно чувство за хумор, което определено щеше да му потрябва.
— Искам да говоря с него — казах аз.
— Съжалявам, Анди. Нещата не стават така. Искаш ли да подадеш справката?
— Да, разбира се. — Извадих плика от джоба си. — Ето я.
— Чудесно. Да му предам ли още нещо от твое име? — попита тя.
— Може би нещо от сорта на това, че няма да се обърна към медиите, освен ако не откаже?
Рита бе виждала как предишните ми кучешки дела се превръщаха в национални новини и често показваха властите в неприятна светлина, така че добре разбра какво искам да кажа.
— Не мислиш ли, че ще го приеме като заплаха? — попита тя с усмивка.
— Не и ако му се усмихваш по този начин, докато я казваш. И може би ако запърхаш с мигли.
— А да си махна ли блузката?
— Още по-добре.
Тя се разсмя и стана.
— Искаш ли да ме изчакаш?
— Да не искаш да кажеш, че ще погледне справката веднага?
— Майтапиш ли се? Разбира се.
— Добре. Ще изчакам. Така при нужда ще мога да се обадя на Мат Лоуър2 направо оттук.
Рита се върна след четирийсет и пет минути. Явно бяха имали повече неща за обсъждане, освен „Ню Джърси срещу Майло Цимерман“. Намери ме опънат на дивана и с ръце зад тила.
— Настанявай се удобно — каза тя.
— Без възглавница? Надали. Ще бъдем ли изслушани? Доста време те нямаше.
— В сряда, в девет сутринта. Промени си графика.
— Той каза ли нещо?
— Така се смя, че нищо не му се разбираше.
В сравнение с делото на Били Цимерман, това на Майло бе абсолютна забивка.
Защото полицията най-сетне разкри самоличността на мъжа, в чието убийство бе обвинен Били. Вече знаех, че жертвата е някой си Джак Ърскин. Проблемът бе, че пълното име и титлата бяха майор Джак Ърскин, неотдавна завърнал се от четиригодишна служба в Ирак.
Неприятното бе, че Ърскин беше ръководил охранителните мероприятия във и около Багдад, което означаваше, че Били се е намирал под негово командване. Вестниците вече изказваха предположения, че става въпрос за отмъщение и Били, неизвестно защо, вини Ърскин за осакатяването си.
Така или иначе според теорията на Карпентър при убийствата няма случайни съвпадения и настоящото дело нямаше никакъв шанс да я опровергае. Връзката на Били с жертвата, независимо какви са обстоятелствата, щеше да се окаже същински Еверест за адвоката му.
Прекарах деня в офиса с Еди Линч и се подготвях за изслушването. Еди започна да се издига в очите ми; открих, че ако напълно изключвам всичко казано от него, не е чак такъв досадник. И умът му бе остър като бръснач. Нищо чудно да се окажеше равен на самия Кевин като адвокат.
— Между другото, защо ти викат Хайк3?
Той сви рамене.
— Брат ми е четири години по-голям от мен. Когато бях на десет, не ми позволяваше да играя футбол с него и приятелите му. Ревях на майка си и тя го принуждаваше да ме включи в играта.
— Нека позная. Позволявали са ти само да ходиш да мъкнеш топката.
— Именно.
След като разреших тази мистерия, насочих вниманието си към утрешното изслушване. Когато се уверих, че по-подготвен от това няма да бъда, се прибрах у дома. С Лори изведохме Тара на разходка в Ийст Сайд Парк, после отидохме да вечеряме в „Бонфайър“. Този ресторант се намира на Маркет стрийт от началото на света; родителите ми твърдяха, че често са висели в него, докато са били в гимназията.
С Лори не бъбрим празни приказки — никога не сме го правили и се надявам никога да не го правим. Имаме способността или да говорим за неща, които са важни за нас, или да си мълчим, без да чувстваме никакво неудобство.
Щом седнахме, тя започна да ме разпитва какво ще правя по делото на Майло, което доведе до допълнителни въпроси за Били Цимерман.